Тя напомни, че в началото на септември на Европейската комисия беше представен доклад за стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство на ЕС. Докладът „Общи перспективи за селското стопанство и храните в Европа“ представя оценка на предизвикателствата и възможностите, последвана от набор от препоръки. Тези предложения се очаква да направляват работата на Европейската комисия при изготвянето на политиката за селското стопанство и храните.
"Предложението на ELO и няколко други организации беше докладът да е доста по-компресиран, около 15 страници, в които да се представят основните предложения, текущи проблеми и да се предложат конкретни действия и решения от страна на ЕС. Това би позволило докладът да бъде коментиран дума по дума по време на пленарните заседания, спорните точки да бъдат обсъждани и решавани, за да бъде постигнат доста по-широк консенсус от участниците. В сегашния си формат от сто страници докладът е твърде голям, за да може да бъде дори дискутиран от всички тези, които са участвали в написването му. От практическа гледна точка, това е първото препятствие", посочи Митева.
Според нея докладът не е трябвало да прави "конкретни технически предложения, нито да дефинира политизирани позиции" за засегнатите сектори, а да позволи по-добрата употреба на съществуващите ресурси на разположение на ЕС.
Митева обясни, че препоръките на доклада включват неща като укрепване на позицията на земеделските производители във веригата на стойността на храните, насърчаване на коопериране, повишаване на устойчивостта на земеделските практики, предприемане на по-нататъшни действия за по-добро запазване и управление на земеделските земи и насърчаване на по-устойчиво земеделие с повече иновации.
„Има препоръка да се опрости достъпът до финансиране за иновации и дигитализация за малките ферми, както и да се увеличи подпомагането за младите фермери“, съобщи представителят на борда на Европейската организация на собствениците на земи.
По думите на Митева докладът препоръчва създаването на кризисен фонд, който да не действа след климатични бедствия, а да накара земеделците да бъдат проактивни с въвеждането на иновации, застраховане и различни механизми за менажиране на риска.
„За всички нас е ясно, че това означава нова сделка и голяма реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП)", отбеляза тя и добави, че преди всичко фермерите имат нужда от подкрепа. Тя обаче смята, че трябва да се ограничи финансирането на малките ферми, но да се увеличи подпомагането на младите фермери.
Какво е бъдещето на селското стопанство в ЕС? Какви са препоръките при изготвянето на европейската визия за селското стопанство и доколко те са приложими? Само слънчогледът, белият трън и рапицата ли са земеделските култури, които пострадаха от влошените климатични условия тази година? С колко падна добивът от пшеница? Налага ли се селскостопанските производители да правят ротация на земеделските култури? Защо рисковете в земеделието не са адекватни на застраховките?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.