„Има комплекс от мерки, които могат да се приемат, и това трябваше да бъде направено, тествано и прецизирано през последните месеци в поредица от срещи между заинтересованите страни – държава, държавни структури и търговски участници, за да се намери най-оптималният вариант. Вместо това ситуацията все още е на ниво планиране какво може да се направи“, коментира Стайков.
Той отбеляза, че е изгубено много време, а промените в либерализацията ще се наложи да се правят в движение, което според него е „възможно най-лошият вариант“.
Стайков уточни, че мащабът на промяната е огромен и засяга около 4,5 млн. клиенти (и около 35-40% от потребената електроенергия). „Този мащаб сам по себе си трябваше да е свързан с повече време, повече прозрачност, повече яснота как ще работят процесите, какви са функциите на отделните заинтересовани страни, за да има малко повече сигурност“, е мнението на експерта.
Калоян Стайков посочи, че един от най-очевидните проблеми е ликвидното състояние на енергийните дружества, тъй като ще им се наложи да преминат от разсрочени плащания за закупения ток (като получават приходите си с близо два месеца закъснение) към ежедневни плащания, които, ако не бъдат направени навреме, ще доведат до липса на доставки на електроенергия.
"Ако те не могат да посрещат ежедневните си плащания, те не могат да купят електрическа енергия, което може да стане само на борсата. Такъв е законът и те нямат абсолютно никаква алтернатива. От другата страна, се запазва абсолютно 100% регулираната им дейност – те нямат абсолютно никакви инструменти да управляват риска“, обясни експертът.
Стайков смята, че добавката за услугата "краен снабдител" е предвидено да се увеличи с до 7% от сегашното ниво, което той оценява като крайно недостатъчно. И добави, че това ниво или трябва да се увеличи, или да се планира механизъм за финансова подкрепа, който да се задейства, когато дружествата изпитват затруднения, за да се гарантира дейността им.
Според него Фонд "Сигурност на електроенергийната система" би могъл да изпълнява такава функция, ако има допълнителни средства. Той обаче напомни, че в момента там има сериозни дефицити, фондът не може да посрещне своите задължения и „за февруари се е изплатил само на 75%, като не е платил нищо към НЕК“.
С какви мерки трябва да се спре процесът на междуфирмена задлъжнялост, за да се гарантира финансовата стабилност на крайните снабдители? От какъв буфер има необходимост срещу евентуални нови скокове на цените на електроенергията? Какви са рисковете пред енергийния пазар? Прави ли Европа достатъчно, за да подсигури енергийната си сигурност? Каква е новата реалност на енергийните пазари може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.