Любомир Димитров: Черно море е предизвикателство за всеки инвеститор на вятърни паркове

„Огромните вятърни паркове около Белгия и Нидерландия имат добри условия със сравнително плитко дъно – до 20 метра и постоянни ветрове от преобладаваща посока. Докато при нас е доста хаотично, както разпределението на ветровете, трудно достъпно е и морето, особено през зимата, правейки го трудно за овладяване“, коментира ученият.

Преди седмици в Народно събрание беше приет на първо четене Законът за енергията от възобновяеми източници в морски пространства. Основният мотив за предложението на закона е да бъдат уредени правно-административният път и принципите за планирането, изграждането, експлоатацията и премахването в края на полезния им живот на електроенергийните централи в морските пространства на България. Приемането на законопроекта предизвика остри реакции сред различни групи.

„При изготвянето на закона никой не е поискал становище от Института, а доста от рибарските сдружения сега се обръщат към него за експертиза заради проектозакона, от който не са доволни“, съобщи проф. Димитров. Той поясни, че законът се позовава на няколко доклада и определя четири приоритетни зони, които са в силен конфликт с Натура 2000, корабния трафик и рибарските общности.

Той предупреди, че законът може да навреди на туризма заради гледките, които ще се откриват към вятърните енергийни паркове, въпреки че се предвижда забрана за строеж на парковете близо до крайбрежието и във вътрешните морски пространства.

„Дъното в една от зоните над Шабла е благоприятно, но дълбочините са големи, което означава, че класическата технология за прилагане на вятърните турбини няма да проработи, като ще са нужни плаващи платформи, което би оскъпило значително процесът и би направило обслужването на мощностите по-трудно“, предположи експертът.

За друга от зоните, на юг от Калиакра, специалистът по геология на морското дъно обясни, че дъното там е с меки тинести утайки, в което краката на мощностите ще потъват, както се е случвало неведнъж при сондажни разработки.

Проф. Любомир Димитров обясни, че едно проучване от страна на инвеститорите би коствало под 1% от общата инвестиция за построяване на парк.

По думите му по-дълбоководната северна част на Черно море би била най-апетитна за изследване от страна на инвеститорите. „Само с експертиза и правилна методика може да се гарантира качествено проучване. Технологията за плаващи платформи за вятърните турбини е по-природно съобразна и е за предпочитане за нашето черноморско пространство“, смята ученият.

Проф. Димитров напомни, че парковете ще бъдат със забранителен режим и до тях няма да може да се влиза с лодка, да се пуска котва и да се правят водолазни спускания. „Обособявайки такава зона, тя ще бъде с тотално рестриктивен режим и това може би ще повлияе благоприятно на биоразнообразието, но, за съжаление, ще ограничи туристически услуги, рибарски услуги, трафика на морски съдове. Този план за развитие на енергийните мощности трябва изключително много да се съобразява с Морския пространствен план, който е в процес на одобряване“, напомни ученият.

Какви ограничения изисква Морският пространствен план? Има ли предизвикателства пред запазване на биоразнообразието в Черно море? В кои зони трябва да започне проучването? Какъв е международният опит в изграждането на офшорни паркове?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.