Има вероятност мярката да увеличи броя на фиктивно записаните студенти, за да могат университетите да прибират държавната субсидия, и няма да спре желаещите да учат в чужбина, тъй като няма да направи нищо за повишаване на качеството, смята той.
"Истинските проблеми на висшето образование в България са дълбоки и нямат общо до голяма степен с тази малка такса от 1000 лв. на година“, коментира той.
Според него в българското висше образование изключително голям е делът на обучаващите се в специалности, които не са свързани с производството. „Има над 50 хиляди студенти годишно, които се обучават по правни науки и икономика, а делът в инженерни и базови специалности, които създават добавената стойност в икономиката, е значително по-нисък“, посочи Събев. По думите му тази пропорция трябва да се промени, за да има пълноценно висше образование у нас. Той посочи, че годишно в България се обучават повече студенти по право и икономика отколкото в Швейцария.
Събев изрази надежда, че обявената мярка „може все пак може да предизвика дебат за това какво трябва да се промени“, за да се подобри качеството на висшето образование в България. В контекста на обучението по икономика гостът обясни, че макар програмите в България да не отстъпват като теория на подобни в Германия, българските студенти излизат без почти никаква практическа подготовка да прилагат тази теория. „Обновяването на преподавателския състав може да допринесе много повече за подобряването на качеството“, съветва икономистът.
Той оцени, че обсъжданата мярка за промяна е доста "гръмка... и сравнително евтина", с цена около 150 млн. лв., 0,5% от бюджетните разходи, по оценка на правителството.
"Политическият дивидент ще е много голям в момента“, заяви Събев. Той е убеден, че в дългосрочен план промяната ще донесе повече вреди, отколкото ползи, тъй като няма да повиши нито производителността, която се налага от демографската криза в страната, нито качеството. Икономистът дори допусна бъдещите български студенти да се насочат към съседни страни, които и сега изпреварват българските университети в класациите.
"Възприемам това предложение по-скоро като покана към обществена дискусия – действително има проблеми. Но на всеки здравомислещ българин му е ясно, че безплатният характер на образованието няма да го направи по-добро. Нуждата на реформа е уцелена, крайното време че трябва всичко да се преобърне е много правилно, но предложената мярка е съвсем неподходяща. Нека наистина започнем да говорим какви са проблемите – ако трябва да се повишават цени. Мерките трябва да бъдат много по-детайлни и много по-структурирани", категоричен е икономистът.
Какви реформи са необходими в българското образование? Какво може да направи държавата, за да насърчи студентите, за които годишната такса наистина представлява проблем? Как да става приемът в ключови за националната икономика специалности? Кога се изплаща инвестицията във висше образование може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.