Кой печели най-много от изкуствения интелект?

В софтуерната индустрия често платформите с отворен код най-добрите идеи идват не от създателите на софтуера, а от външни разработчици. За момента най-успешните компании са тези, които  вграждат изкуствения интелект така че да решава реален проблем, а не тези, които го разработват. Това каза Йонко Чуклев, съосновател на PARA - Професионална асоциация по роботика и автоматизация, в предаването „UpDate” по Bloomberg TV Bulgaria.

В статия, свързана с вътрешнофирмен документ на Google от март, се говори кой модел ще бъде по-печеливш в ролевия модел на изкуствения интелект. Тогава състезанието беше между OpenAI с ChatGPT, и Google и техния Bard. Тогава във войната на чат ботовете не участваше компанията Meta. 

Meta дадоха на публиката за свободно ползване, в определени ограничения, техния езиков алгоритъм т.нар. LLaMA, който можеше да се ползва за трениране на други такива алгоритми. Както пише в това вътрешно мемо Facebook получиха един тон безплатен труд и то качествен, защото в софтуера често най-добрите идеи идват от външни хора, които работя с open source. Така се оказва, че едни малки алгоритми, с по-малко параметри всъщност са доста гъвкави и могат да получат конкретно бизнес приложение, защото в крайна сметка говорим за свръх интелект, но от това нещо трябва да излезе прагматичен бизнес. И всъщност това, което се установи, когато някой работи на вашата архитектура, вие всъщност получавате едни страхотни идеи, които после може да инкорпорирате в работата си. В случая това беше станало на архитектурата на Meta.

Според Чуклев това, което е най-интересно е, че този свободно достъпен и трениран езиков модел е докарал резултати за 300 долара, докато големите модели достигат подобни успехи с милиардни инвестиции. Това доказва, че с малко средства за едно конкретно приложение, може да се тренира нещо много добро.

''И тук идва изводът че малките модели могат да са много по-гъвкави, много по-нискобюджетни и в крайна сметка когато говорим за бизнес приложение, за реален бизнес, те да са по-ефективни от нещо много по- натренирано и много по-инвестирано в него. Тоест вместо да се мине към онова нещо, което е затворено, може да се мине към open source проект и да се използват нещата от него. ''

Гостът споделя за начина, по-който той разделя гигантите на пазара за изкуствен интелект, а именно от една страна компаниите, които разработват моделите, от друга страна са тези, които дават човешки вид на изкуствения интелект, карат го да анализира акции или пък да отговаря на въпроси и на трето място са тези, които биват малко пренебрегвани, но поддържат инфраструктурата- това би могло да бъде облачна инфраструктура и прочие.

''Най-успешните са тези, които така вграждат изкуствения интелект, че да решава реален проблем и мисля, че по-скоро за момента големите печеливши са онези, които успяват да им придадат практическо приложение, човешко лице. Някои ги наричат интегратори, които вграждат изкуствения интелект в услугите си. Това е т.нар. enterprise пазар. За разлика от пазара на генеративен изкуствен интелект, който сега е в светлината на прожекторите, този пазар остава малко по-встрани, но според мен той е най-интересен . И точно enterprise решенията които успяват да вградят изкуствен интелект са големите печеливши.''

В студиото гостът коментира и начинът, по който AI влияе на пазарите, предотвратяването на злодеяния с него и възможностите за регулации. Според него единият начин за предпазване от злоупотреба е чрез т.нар. ''риск мениджмънт'' , като за да обясни той споделя пример от личния си опит при един от хедж фондовете, с който е работил и разказва, че ако преди алгоритъмът, търгуващ въз основа на хедлайн е можел да взема позиция до 50 лота, то сега вече са 10-20 лота. Другото интересно нещо е дошло от самите Google , които обявяват, че всичко генерирано като изображение от техния изкуствен интелект ще съдържа машинно четим таг, с който да се отличава като създаден от изкуствения интелект материал.

''Ако говорим за българското законодателство, мисля, че според самия ни наказателен кодекс, ако се използва нещо фалшиво-аудио, видео съдържание и т.н. , това би могло да подлежи на наказание, защото наказателните кодекси не само в България ами и прочие са написани доста абстрактно. Вече ако питате дали трябва да има някакво централизирано звено, честно казано това го виждам по-скоро в прекалено утопичен вариант, не мисля, че е реализуемо на практика.''

Според Йонко Чуклев проблеми по този въпрос ще има, но след като може и да не се стигне до централизирано решение, хората ще трябва да разчитат на собствените си знания и възможности. Освен това, той изтъква и като нещо полезно т.нар. ''fact-checking'' инструменти.

Какво ще последва в близкото бъдеще като следващото голямо нещо в сферата на AI?

Гледайте целия разговор във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.

Видеа с всички гости на предаването „UpDate“ може да гледате тук.