Д-р Събев подчерта, че страната ни има нужда от структурни политики не толкова във фискален смисъл, а като насърчаване на индустрията и създаването на стойност. „С велики фискални пости индустриална политика не се прави", смята икономистът.
Икономистът потвърди, че един от най-големите проблеми на българската икономика през последните две години е “пресъхването“ на инвестиционната активност. „С изключение на последното тримесечие на 2022 г. инвестициите падат стремглаво всяко тримесечие“, посочи той.
По думите му България не трябва да се стреми само към постигане на фискален комфорт и не може да се надява да свали инфлацията само със собствени лостове на фона на световната икономическа и геополитическа ситуация. Според него такива мерки ще нанесат нови щети на икономиката и ще създадат условия за нова миграция на българи в чужбина.
Д-р Събев смята, че България дълго време ще се придържа към по-консервативен фискален модел на развитие от средния в Европа.
Той е на мнение, че „има пространство за реформи в ДДС и данъчната система, но те трябва да се направят след широки обществени и експертни дискусии и анализи“. Икономистът обясни, че в условията на няколко кризи политиците намаляваха ДДС в някои сектори "не целенасочено, а кампанийно" и това доведе до намаление на приходите в бюджета.
"ДДС трябва да бъде наистина възстановен, преди да започне дискусията каква да бъде бъдещата данъчна система на България", съветва икономистът. Той постави под съмнение моделите на Министерството на финансите за прогнозиране на приходите, които според него са базирани на много променливи и са остарели и това е причината, поради която министерството има голямо влияние върху крайните прогнози.
"Обикновено работата на правителството е да казва, че всичко е много добре, а критиците да казват: не са толкова добре нещата. При нас за пореден път е точно обратното на нормалното", подчерта икономистът в коментар за изказванията на министъра на финансите Росица Велкова от тази седмица и изтеклия доклад на МФ.
"Само с това изказване на министъра доходността по външния дълг на България скача с поне 0,5-1%“, предупреди Събев и смята за изключително безотговорно български държавен служител да се изказва по този начин.
При какви условия може да има промяна във фиксирания курс лев/евро? Кои са аргументите, че курсът на лева е по-висок спрямо еврото? Отдалечава ли се България от еврозоната?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.