Каква е дългосрочната цел на референдумите в Украйна?

Референдумите в окупираните в Украйна територии са последица от спешните решения, които е трябвало да бъдат взети в Кремъл. От друга страна, тези референдуми не са само за вътрешна употреба, за да бъде наречена войната "отечествена". Те целенасочено рушат международния ред, създаден след Втората световна война. Това е дългосрочната цел на управляващите Русия в момента. Това каза Георги Киряков, политолог, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Този ред, създаден след победата във Втората световна война срещу хитлеро-нацизма, очевидно не е удобен на този етап на руската държава и амбициите ѝ да бъде важен участник в международните процеси", обясни Киряков.

"Знаем, по устава на ООН, какви са основните права на отделните държави - суверенитет, териториална цялост. Това се опитва в момента да разбие руският президент Владимир Путин", подчерта гостът.

“Все още няма такава съпротива във върховете на властта в Русия, за да ни дадат повод да кажем, че се подготвя смяна на властта. Все още има хора в обкръжението на Путин, които са готови да изпълняват заповеди, включително и такива, които са насочени към доскоро приближени нему хора. Това е основната сила и слабост на диктаторския режим - че владеят силовите структури, които да налагат реда по най-брутален начин, но от друга страна, стъпват по много тънък лед, защото това владеене е до време и лоялността на тези структури също е до време", смята политологът.

Относно предстоящите избори в България гостът каза, че най-вероятният изход е вече познатият ни от изборите миналата година и че може да стигнем отново на прага на още един вот. 

“В сегашната ситуация за България е много рисковано да се върви по този път. Най-малкото, защото имаме Президентство, което не е особено убедително в проевропейските си и пронатовски позиции, говорим и лично за президента Радев. Имаме и ситуация, в която няма парламентарен контрол върху действията на правителството. Вижда се, че кабинетът е изцяло подвластен на това, което му се диктува от кръга около президента, който в момента държи цялата власт в държавата”.

Притесненията, по думите на Киряков, трябва да идват не от настроенията сами по себе си, че България трябва да е неутрална и извън конфликта, а от “това, че те играят в полза на един играч, който се опитва да разклаща световния ред. Говорим за Русия”.

“Такъв тип несигурност, такъв тип неубедителност на българското общество към кого принадлежи, подкрепят агресията на Путин и чувството му на безнаказаност в международен аспект”, коментира експертът.

Докъде ще стигнат САЩ в посланията си и в действията си, за да възпрат агресията на Путин? Има ли вероятност Путин да се пречупи под подобен натиск от Запада? Ако Путин успее да избегне основната заплаха, която той вижда, а именно да загуби вече завоюваните територии и Крим, какво ще последва? Какво може да направи Европейският съюз? Има ли друг отговор, освен военния? Има ли опасност след победата на Мелони в Италия да бъде застрашено членството на страната в ЕС и НАТО? Какво ще се случи, ако Европа се поддаде на страха от крайно десните движения в различни европейски държави? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.