Защо Китай е предпазлив към войната в Украйна?

Китайците се отнасят доста предпазливо към войната в Украйна. Руският държавен глава Владимир Путин вероятно не е получил очакваната практическа подкрепа от Шанхайската организация за сътрудничество - с въоръжение, боеприпаси и подкрепа за заобикаляне на икономическите санкции от Запада. Това каза Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Китайците се отнасят доста предпазливо към този военен конфликт, защото се опасяват, че ако твърде открито помагат на Русия да заобикалят санкциите, могат да поставят под заплаха търговията си с Европейския съюз (ЕС) и със САЩ. Ако сравним обема на износа за САЩ и Европа спрямо този за Русия, става ясно, че за Пекин е многократно по-важна търговията със Запада, отколкото с Москва. За това Китай се държи предпазливо и мисля, че и за в бъдеще не можем да очакваме някаква по-осезаема подкрепа", прогнозира Димитров.

"Има един конкретен проект, който Русия се опитва да прокара икономически с Китай. Става все по-ясно, че в бъдеще Русия няма да може да изнася големи обеми газ за ЕС и единственият вариант той да бъде пренасочен е е да бъде построен един гигантски газопровод от няколко хиляди километра от Ямалския полуостров в Северозападен Сибир до източното крайбрежие на Китай", смята гостът.

По думите му това може да стане само ако Пекин се съгласи и кредитира начинанието.

Гостът коментира срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Узбекистан. В нея членуват Русия, Индия, Китай, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Пакистан и Узбекистан, като в момента тече процедура по приемане на Иран. Има и страни-наблюдатели - Афганистан, Беларус, Иран (все още фигурира със статут наблюдател) и Монголия. Страни партньорки са Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал, Турция и Шри Ланка. 

"От този списък става ясно, че това е една незападна организация, но не бих казах, че е антизападна, защото е доста разнороден съставът ѝ", смята Димитров.

"Поради тази разнородност е доста трудно да се каже какъв е предметът на дейност на тази организация. Очевидно е, че това не е организация от индикационен тип като ЕС, не е и военна организация, каквато е НАТО или Организацията на договора за колективна сигурност, където са бившите Съветски републики", подчерта гостът.

"Най-песимистично настроените за ролята на тази организация казват, че това е един дискусионен клуб, където се събират да обменят мнения. Преди 10-на години, обаче бяха очертани едни сфери на съвместна дейност, за които може да се каже, че организацията реално върши нещо. Ставаше дума за борба с тероризма, сепаратизма и организираната престъпност. Има някакво взаимодействие на ниво полицейски служби и звена за борба с тероризма. Но определено не е военна", каза още експертът.

"Двете най-големи държави, като изключим Индия, това са Китай и Русия. Русия се стреми да засили военното сътрудничество, а Китай набляга на икономическото, но нито едното, нито другото е на такова ниво. Доколкото Китай има търговско сътрудничество с тези държави, то не минава по линия на ШОС, а по линия на двустранния търговски обмен", каза още събеседникът.

Какво бе отношението към Владимир Путин на срещата на ШОС на фона на войната в Украйн? Какво ни говори това отношение? Може ли да се очаква някаква реакция от организацията във връзка с конфликта между Таджикистан и Киргистан? Какво се случва между Азербайджан и Армения? Има ли упадък на руското влияние в Организацията за колективна сигурност? Какво е значението на изказването на Нарендра Моди от Индия към руския президент Владимир Путин, че "днешната епоха не е ера на война"?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.