Той напомни, че „актуализацията на бюджета е свързана с инфлационния процес“ и посочи, че инфлацията промени ценовите съотношения и се налага много сектори да бъдат дофинансирани, да се приемат социални мерки за забавянето ѝ с намаляване на ДДС.
Проф. Ганчев е на мнение, че през бюджета може да се вземат антиинфлационни мерки в ограничени размери, тъй като инфлацията е външна.
„Вярно, у нас инфлацията е по-висока от еврозоната и ЕС, защото икономиката ни е енергоемка, а основната причина за нея е покачването на цените на енергоносителите. Естествено е в такава ситуация при нас инфлацията да е по-висока, но това не е свързано нито с фискалната, нито с монетарната политика, която не съществува в условията на валутен борд, посочи финансистът. – Нашата икономика механично отговаря на някакви външни смущения с по-висока инфлация и това не може да бъде избегнато по никакъв начин.
Ганчев коментира, че продоволствената криза в света се засилва, като в България това се изразява в покачването на цените на хляба и хлебните изделия. Той очаква, че кризите, свързани с войната, дори ще стимулират някои сектори и това допринася за ръста на БВП.
Според него търсенето няма да доведе до стагфлация, дори може да се очаква икономически ръст.
„Ефектът от войната у нас е двустранен – официално не изнасяме оръжия, но на практика военнопромишленият комплекс работи денонощно, коментира ученият и прогнозира, кои сектори ще са на печалба. – Производителите на пшеница и царевица определено ще спечелят от кризата. Енергийният сектор с производството на електроенергия също ще има висока печалба. Други сектори в добро положение са производствата на метали и суровини.“
Ганчо Ганчев очаква българските фирми, занимаващи се с доставки, особено към Германия, да са в по-тежко положение, тъй като там цените няма да нарастват и общият обем на търсенето ще бъде свит. Той смята, че забавянето на растежа в еврозоната ще ни засегне, защото страните в нея са сред основните ни търговски партньори. „Но някои сектори у нас са силно стимулирани от тези кризи и това спомага за ръста на БВП“, подчерта професорът.
По отношение на високата инфлация в България, финансистът не смята, че правителството може да повлияе особено. По думите му, в условията на валутен борд единственият инструмент за борба с инфлацията е фискалният, но той смята, че само чрез бюджета е малко вероятно да се постигне значителен ефект.
Ще доведе ли намаляването на ДДС на хляба до по-ниска цена? Защо намаляването на ДДС при регулираната цена на парното може да има по-голям ефект? Защо се разминава прогнозата на професор Ганчев с тази на БНБ, която предвижда стагфлация тази година? Ще има ли проблеми страната ни с ЕС заради високия бюджетен дефицит от Правилно ли са насочени социалните мерки на правителството? С какви реформи трябва да се конфигурира пенсионната система? Какви са очакванията за развитието на туризма в сянката на войната?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
преди 2 години Някои сектори, особено медицина и фармацевтика, наковаха парите за 2г Ковид. Да са Живи и Здрави! отговор Сигнализирай за неуместен коментар