Твърдата ставка на плоския данък е една от най-големите макроикономически котви, която демонстрира някакво ниво на политическа стабилност. Аз съм скептичен, че толкова бързо ще се стигне до уеднаквяване на корпоративния данък на световно ниво.Това по-скоро ми изглежда като политически твърдения на страните от Г-7, че искат да се преследват данъчни убежища. Това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ).
"По отношение на плоския данък в България по-големият риск идва отвътре. По време на последните избори някои политически партии излязоха с предложение за въвеждане на облагаеми минимуми или премахване на плоския данък. Колкото е по-проста данъчната система, толкова по-добре работи. Настоящият вариант на плоския данък е един от най-простите, но съществува и аргументът, че това не е най-справедливата система", каза икономистът.
Българската икономика се нарежда на 53-то място по конкурентоспособност сред 64 страни, включени в изследване на Годишника за световната конкурентоспособност за 2021 г. на базирания в Швейцария "Институт за развитие на управлението". Страната ни отстъпва с 5 места в световната класация, припомни гостът. Адриан Николов е на мнение, че в България няма толкова изоставане, а по-скоро забавяне спрямо другите държави относно конкурентоспособността.
"Ваксинирането е фактор, който е допринесъл за по-ниското ни класиране – темпът на ваксинация не е толкова висок, докато интересът към ваксините намалява. Ако не достигнем високо ниво на ваксинация, рискуваме при всяка следваща вълна да имаме нови затваряния", добави експертът.
Политическа нестабилност е друг фактор, който е включен в изследването. "Докладът е писан преди няколко месеца. Намираме се в пик на политическа нестабилност. Изправени сме пред нови парламентарни избори, от които резултатът е неизвестен. Нямаме представа коя ще бъде първата политическа сила. Това се отразява негативно на инвестиционна среда", каза Николов.
Гостът коментира и резултатите в доклада, че се очаква спад в заетостта и доходите на домакинствата.
"Нито финансовата криза, нито настоящата криза с пандемията доведоха до особени спадове в доходите на домакинствата. Ако очакват спад на заетостта, то това би било логично. Не виждам кой би бил източникът на значителен спад на заетостта през следващите няколко години, тъй като видяхме колко бързо се възстанови заетостта след пиковите месеци по време на пандемията", уточни Адриан Николов.
Целия разговор вижте във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
преди 3 години Пълна глупост е твоят коментар, драги evtimvz. Вероятно под хората с високи доходи имаш предвид предприемачите, които се занимават с бизнес, защото те могат да инвестират и да реализират печалба и съответно доход, дал господ и да е висок. Та те не спестяват ДОД, защото техните доходи са основно от дивиденти от евентуално реализираната печалба, а докато се развие бизнесът такава обикновено няма, а може и никога да не се реализира. 30-50% ДОД тях не ги касае. Ще ги касае техните работници и служители и при такъв данък ще останете и ти и много други без работа, отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Пълна глупост. Плоският данък осигурява огромни средства от икономия на ДОД сред хората с големи доходи и най-много в олигарсите. Тези доходи може да се дадат за подкупи под различна форма. Ако на тези доходи се вземе около 30 - 50 % данък, как ще плащат подкупи и ще купуват избори? Плоският данък ражда корупция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар