Мотото на "Байер България" е "наука за по-добър живот". Това, което обединява направленията за растителна защита, фармацевтичен бизнес и продукти без лекарско предписание, реално е именно науката. Фокусирайки се върху иновацията, можем после да я намерим върху съответните пазари. Това заяви Екатерина Карпузова, управляващ директор на "Байер България", в предаването "Бизнес среща" с водещ Таня Кръстева.
Екатерина Карпузова направи паралел между управление на хората или управление с хората, посочвайки, че би се фокусирала по-скоро върху второто.
"Съвременното общество изиска малко по-интензивно общуване между отделните индивиди. Не може да се говори за управление на една структура от друга".
Карпузова взе отношение по темата за лидерството и неговите характеристики.
Лидерът първо трябва да може да слуша и да интегрира чутото в единен подход, смята управляващият директор на "Байер България", допълвайки, че куражът и гъвкавостта в хода на отделни процеси и проекти също е важен.
Гостът припомни, че Bayer е компания с над 150-годишна история и с филиали в 90 страни по света. Според нея в последните години се наблюдава доста добро напасване спрямо изискванията на външната среда.
Автономността на всеки служител е свързана с това самият той да има свобода и да не се страхува да направи грешка, подчерта Карпузова като ценен похват в работна среда.
"На годишна база около 5,7 млрд. евро от приходите на компанията са насочени към развойна дейност, като половината от тях са в сектора на фармацията, а другата половина - в този на растителна защита. В процентно съотношение това са 15%".
Навлизането на новите технологии в областта на фармацията
В момента квантовият компютър бива притежаван от няколко фирми и с него може да се осъществят 300 000 вида комбинации на тестването различни активни вещества, разкри Карпузова. Тя вярва, че това ще съкрати времето, в което да се развиват молекули, и ще повиши прецизността на процеса.
Бизнес операциите за Централна и Източна Европа
Това, което според Екатерина Карпузова обединява всички държави в Централна и Източна Европа в момента, е малко по-високото ниво на образованост първо на пациента. Второто, изтъква тя, е по-високото ниво на образованост от гледна точка на заплащащи институции като здравни каси и допълнителни фондове. Качеството на дискусиите се повиши, убедена е тя.
Минава се към модели, които са по-иновативни по-разходоефективни по отношение на заплащане на лекарствени продукти, твърди Карпузова, като изводът ѝ е, че вече се гледа с по-голямо внимание върху публичните финанси.
Очаквайте видео с разговора.