Тъй като България е изостанала в известна степен при изграждането на умните градове от редица други страни, тя може да се възползва пълноценно от опита на успешните примери. Това заяви в ефира на UpDate по Bloomberg TV Bulgaria Адри Уишман, основател на IoT Nederland.
„Ако трябва да направите нещо, направете го правилно! Изпреварете останалите. В България има нужда от много инфраструктура и идеи, но това е нещо положително. Защото всички останали градове могат да вършат вашата работа, а вие да ги попитате за решенията и най-добрите им практики и да се възползвате от тях. Така, полагайки по-малко усилия от тях, разполагате с всичките им идеи и може да ги внедрите“, каза той.
По думите му за да бъде успешен един умен град, са необходими усилията на много участници - правителството, бизнеса, гражданите и науката в контекста на умните градове и общности, но най-важни са гражданите, които например в Амстердам са изиграли решителна роля.
През 2016 г. Амстердам спечели наградата Европейска столица на иновациите на Европейската комисия.
„Всички идеи и проекти бяха по инициатива на гражданите. И това е разликата от другите градове. В тях едни мъдри хора създават планове и стратегии за бъдещето и ги спускат към гражданите. В Амстердам тези хора обикаляха на велосипеди и се вслушваха в проблемите на хората, но и в решенията, които предлагаха. Те питаха хората: Какво е необходимо да ви предоставим, за да решите проблема си? Но вие трябва да го решите сами. Ние само ви помагаме. И така, когато хората споделяха проблемите си, организацията „Астердам – умен град“ привлича други участници – компании, частния сектор, университети и други, за да помогнат на хората сами да решат проблема. Така отпадат всички, проблеми свързани с приемането на планове, каквито имаше в други градове, защото идеите идваха от самите граждани“, поясни още Уишман.
Но как точно работи един умен град?
Според холандския експерт той може да реши проблема с пътния трафик, да го освободи от товарни автомобили, камиони и коли. Когато се подобри движението на моторните превозни средства, се подобрява качеството на въздуха, защото има по-малко отработени газове и хората могат да дишат по-лесно.
„Но има и неща като управлението на отпадъците. Има много кофи за боклук в София и всяка седмица идва някой с камион, за да ги изпразни. В Амстердам, където цените са малко по-високи, изпразването на една кофа струва 7 евро, дори и на тези, които не са пълни. Ние поставихме датчици в кофите за боклук и сега може да се види коя е пълна и коя не е, така че да планирате маршрут, по който да изпразните само пълните кофи за боклук. Това спестява пари, гориво, време и така нататък. Същевременно запазвате начина на живот на хората – парковете са чисти, но снижавате разходите“.
Уишман даде и много други примери за това как умно да се подобри живота в градовете – умно придвижване, умно здравеопазване. Вижте повече в материала!
Изминали издания на UpDate гледайте тук.
Следете UpDate и във Facebook.
преди 7 години Много странно. Защо в статията се споменава контейнер за ***, а се цензурира кофа за смет? А приказката "Сливи за смет".Нещо господата от Инвестор *** отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Уважаеми господа. Нужно е малко по-добра памет и четене и на българска преса преди да интервюирате. Датчиците в кофите за *** се слагаха по предложение на Владимир Каролев по времето, когато беше общински съветник в София. Резултатът е нулев. Господинът се приказва за примера на Холандия, при положение, че през 40-те години на миналия век са пратили ромите си в Аушвиц. А иначе колко време ще издържи датчика? И още нещо. Холандия е в друг климатичен пояс, където се ядат само холандски плодове. Нашите плодове са местни /ако ги има/ и нямат прославутата трайност на холандските. И е желателно кофите да се изпразват ежедневно през лятото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар