Бойко Борисов все още не е влязъл в ролята на реформатор. Реформите не могат да бъдат самоцел и първо трябва да се проведе задълбочен дебат с оценка на въздействието. Това коментира политологът от Нов български университет проф. Анна Кръстева в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Според проф. Кръстева Кабинетът „Борисов“ 3 е изправен пред две големи предизвикателства - да бъде кабинет на европейското председателство или да бъде първи кабинет на реформи.
Тя отбеляза, че едно от най-конкретните обещания е до края на тази година да бъдат изпълнени всички препоръки на Европейската комисия по мониторинга. Ако правителството успее да се справи с това, няма значение дали стимулите в политиката са вътрешни или външни, защото българските граждани ще спечелят първи от промените.
По думите ѝ политическата ситуация е уникална.
Големият залог, политическият залог, новото на ситуацията е двуцентровото разпределение на властта. Президентът ще се стреми да запази солидно политическо поле. Бих определила Румен Радев като българския Виктор Орбан. В изграждането на образа му има последователност, а ключовото му послание е „суверинитет“, смята проф. Кръстева.
Ясната патриотична заявка в обръщението на президента вече прави разделение в управляващата коалиция, каза още политологът.
Проф. Кръстева е на мнение, че Румен Радев запазва политическо поле, към което „Бойко Борисов, който доминира на българската сцена толкова много години, е старият лидер, но трябва да се съобрази с новия“.
Тя смята, че досега никой не заемал втория властови център, „а Борисов се колебаеше в широката палитра между унгарския премиер Виктор Орбан и канцлера Ангела Меркел“.
“Заявката за пълен мандат на правителството е дадена, но има някои скрити елементи, които могат да окажат влияние в обратната посока, каза политологът доц. Росен Стоянов.
Той посочи, че трябва да се обърне внимание на факта, че ГЕРБ влиза в коалиция с други три партии с отделни коалиционни споразумения.
"Трите партии, които изграждат Обединени патриоти, са в различна палитра на националистическите движения от левия до десния спектър. Предстои да видим дали самите те ще имат консенсус по определени въпроси, подчерта Стоянов. – В структурата на Министерски съвет се откроява позицията на вицепремиера Томислав Дончев, който ще трябва да координира работата на всички министерства, включително и да изпълнява други задължения.”
Доц. Стоянов определи това „като заявка, ако не за втори център на властта, то за много силна втора фигура след министър-председателя Борисов".
Политологът открои още и факта, че в новия кабинет има вицепремиер, който е и външен министър, но ресорът му е съдебната система.
“Това означава, че той ще е шапка на министъра на правосъдието, но и че можем да очакваме сблъсък на характери”, прогнозира Стоянов.
Какво да очакваме от Кабинет „Борисов“ 3, вижте повече във видеата!