Едно на мъка за ЕС

Можеше да бъде и по-лошо, но независимо от това резултатът от първия тур на президентските избори във Франция не е успокояващ. Дясната популистка Марин льо Пен отива на втори тур, което е най-големият успех в досегашната ѝ политическа кариера. Тоест - една необуздана националистка върви стремително напред и нагоре, коментира в анализ за Deutsche Welle Бернд Ригерт. 

Откакто пое ръководството на партията от ръцете на баща си, тя води „Националния фронт” от успех към успех: на местни избори, на европейски избори, а сега и на президентските избори. Какво ли се случва във втората по големина държава в ЕС, щом една политичка със завчерашни възгледи и зловещ стратегически талант съумява да се добере до подобни триумфи?

Горчива победа

Марин льо Пен не събра най-много гласове, но беше много близо до първия в класирането. А това е сензация - и горчива победа за всички истински демократи. Последната надежда сега е либералът със социалдемократическа ориентация Еманюел Макрон. За него гласува разумът, не емоцията. Така че на втория тур след две седмици е важно за Макрон да гласуват разумните хора, независимо дали са съгласни с неговата политическа ориентация. Социалисти и консерватори трябва се обединят в подкрепа на 39-годишния сравнително неопитен представител на истаблишмънта. Защото сега залогът е един: да се дава колкото е възможно по-малко терен на Марин льо Пен и нейните националистически мечтания за заграбване на властта. 

Някои наблюдатели предупреждават, че на втория тур може да възникне „ефектът Тръмп”. Тоест - популистите неочаквано да наберат подкрепа. Във Франция обаче такова нещо е практически невъзможно. Причината се крие и във френската избирателна система, която дава на избирателите два шанса - на първия тур те могат да дадат глас на протеста си, но на втория тур получават възможност да гласуват с разума си.

Еманюел Макрон най-вероятно ще влезе в Елисейския дворец, но независимо от това вчерашното гласуване беше последно предупреждение. Неговите предшественици, консерваторът Никола Саркози и злощастният социалист Франсоа Оланд, не успяха да обновят Франция и да прокарат необходимите икономически и обществени реформи. В отговор на това французите масово гласуваха не само за крайната десница, но и за крайната левица в лицето на традиционния комунист Жан-Люк Меланшон. Което пък означава, че почти половината гласоподаватели отхвърлят сегашната система. Нито една от двете основни партии не успя да класира свой кандидат за втория тур - и тъкмо на това трябва да обърне внимание Еманюел Макрон. Той трябва да придърпа към центъра всички онези разколебани французи, които се боят от мигрантите, които се чувстват икономически маргинализирани и изолирани от своите елити. Задача, която няма да е никак лесна.

Европа не може да продължава по старому

Всички в ЕС, които вчера следяха гласуването със затаен дъх, засега могат да си отдъхнат. Франция ще остане в еврозоната и няма да излиза нито от ЕС, нито от НАТО. Защото тъкмо такава опасност съществуваше, ако бяха победили Льо Пен или Меланшон. Ясно е обаче и друго: европейците просто не могат да продължават по старому. Защото позицията на Франция като крайъгълен камък на ЕС редом с Германия изобщо не е толкова непоклатима, колкото си мислеха мнозина. Макрон ще предяви изисквания към ЕС - той се стреми към данъчни облекчения и изисква от Германия да снижи своя плюс в търговския баланс с Франция. За канцлерката Ангела Меркел това означава, че определено не може да разчита на безоблачен тандем, но тя просто е длъжна да помогне на Макрон. А Европа трябва да докаже на французите, че си заслужава да гласуват разумно срещу популизма и изолационизма.

И още нещо: този път социологическите прогнози се оказаха точни. А това означава, че не бива да губим доверие в демоскопите - независимо от провалите им при Брекзита, избора на Тръмп и гласуването в Холандия.

Вижте и коментара на представителя на Сдружение „Либерални идеи за България и Европа“ адв. Емил А. Георгиев в предаването „В развитие“ с водещ Николай Кръстев на Bloomberg TV Bulgaria.