Има ли алтернатива валутният борд

Валутният борд има алтернатива, чисто теоретична, и тя би била използването на пари от политиците без контрол.

Това заяви в студиото на “В развитие” на Bloomberg TV Bulgaria водещият на Boom&Bust Кузман Илиев по повод коментари в общественото пространство дали България би могла да излезе от валутния борд и какви биха били последствията от подобен стратегически ход.

Според него тази алтернатива е нереалистична.

“След падането на златния стандарт през 1971 година всички пари вече са контролирани под някаква форма от политическата власт. Дилемата пред нас е или да оставим всичко това на Европейската централна банка (ЕЦБ), като се надяваме, че действията ѝ няма да се окажат огромен бъдещ проблем, или да го дадем на нашите политици, които са доказали, че нищо не разбират от икономика, а на местно равнище могат да направят феноменални зулуми“, е мнението на Илиев.

Той напомни, че през 1997 г. „всъщност българският народ бе принуден политически да се откаже от лева, да се откаже от валутата си и валутният борд всъщност е една разписка и иск на българина, защото не вярва на политиците си".

Кузман Илиев обясни кой друг освен политическата конюнктура би имал полза отпадането на външния контрол върху българската валута.

„Падането на валутния борд би довело до много сериозни сътресения. Една голяма част от междуфирмената задлъжнялост, потребителските и ипотечните кредити и т.н. са изтеглени и деноминирани в евро, контрактите са свързани с фиксирания курс. Би настанала една много сериозна и драматична ситуация за икономическата калкулация. Някои считат, че голям интерес за падането на валутния борд имат хора, които се надяват задълженията им да се обезценят“, каза водещият на Boom&Bust.

Според него това не е немислима хипотеза за някои предприемачи, „защото ако целият ти бизнес е финансиран дългово, ако ти си поел изключително големи задължения – ти имаш интерес да обезцениш този заем с обезценяването на лева, с движението му в посока надолу, при сериозна дезинтеграция на цялата банкова система“. 

Кузман Илиев е категоричен, че основната причина за въвеждане на валутния борд у нас не е изчезнала - „това е желанието на политиците да проявяват произвол, да се финансират отвъд това, което могат да получат от данъци, т.е. да могат да монетизират дълг, да смятат, че чрез девалвация на валутата ще постигнат икономически растеж, като изнасят стоката си на безценица“.

“Всичко това бе в основата на финансовата криза, която България изживя от 1995 до 1997, завършила с въвеждането на валутния съвет“, заяви гостът в студиото. "Идеите, че отслабвайки валутата си ще можем да дадем сериозен стимул на износа беше говорено през цялото време от Жан Виденов и компания, но това не се случи и е очевидно, че ако дискрецията се дава в ръцете на хора, които изповядват подобна политическа философия, ще стане много опасно и много сложно“. 

Илиев риторично попита дали в България вече няма популистични обещания в момента за вдигане на минимални работни заплати, за харчове, за нови фондове, с които икономиката да расте, и ще можем ли да се занимаваме с парична политика така финно, както го прави Федералният резерв“. 

Водещият на Boom&Bust потвърди, че централните банки в света са толкова независими, колкото могат да са независими в рамките на правителството.

По думите му една малка част от парите, които се акумулират в българската банкова система – около 50 млрд. лева, са действително ресурс, който може да доведе до кредитно банкиране.

„Голяма част от собствениците на тези пари ги оставят в банките, защото не могат да ги инвестират. За огромната част от този ресурс има страх от икономическия и политическия режим, страх от неизвестността, страх от бъдещето, затова хората са склонни да получават такава нищожна лихва, не очакват възвращаемост. Депозантите не инвестират, те диверсират, защото няма защита на частната собственост, няма предвидимост по отношение на данъците и това е причина каналът на спестяванията, трансмисията от банковата система да не сработва, посочи Илиев. – Има един голям позитив, че не сме в еврозоната и това, че за да има какъвто и да е кредит, той трябва да стъпи на здрава основа, на реални спестявания – някой се отказва от потребление и си слага парите в банката. Много спорно дали тези пари са истински ресурс за кредитиране."

В анализа си Кузман Илиев акцентира върху факта, че „това, което се случи в еврозоната е доста опасно и доведе до сериозно задлъжняване при изтриване на усещането за риск, рефинансиране от ЕЦБ, която ползваше за обезпечение дълг на правителствата“.

Той е убеден, че в подобна ситуация навремето изпадна и България със задлъжняване на правителството.

Илиев припомни „фамозното задлъжняване, както се е случило в периода след 1990 година с кулминация 1995 – 1996 година, със страхотно рефинансиране на търговските банки от централната банка с най-честа гаранция държавен дълг, при което правителството имаше стимул за да прави дефицити, да задлъжнява, а търговските банки да са свръх експанзивни“.

Водещият на Boom&Bust смята, че именно валутният борд е „нещо като котва за дискрецията на политиците в момента“.

„Да, системата не е перфектна, защото сме дали суверинитет на ЕЦБ и нейната политика с надеждата, че тя е по-умерена“, твърди Илиев и задава въпроса накъде ще поеме България в среден и дългосрочен план след отвързването от валутния борд.
Вижте повече във видеото!