П. Вълков: Българският капиталов пазар е изключително подценен

Българският капиталов пазар е изключително подценен и за 2016 г. можем да очакваме ръст, но прогнозите са изключително трудни и неясни заради ефектите от случилото се през 2015 г. Това заяви главният изпълнителен директор на УД Конкорд Асет Мениджмънт АД Петко Вълков в предаването Investbook на Bloomberg TV Bulgaria.

Той коментира, че изпращаме една не много добра година за българския фондов пазар. Шокът от опита за национализация на пенсионните фондове още не е преодолян. Лансирането на необмислени и прибързани закони оказа много негативно влияние не само върху Българска фондова борса (БФБ), но и върху целия инвестиционен климат в страната.

Очаква се хората да се замислят какво да правят със своите спестявания, защото през 2016 г. лихвата по тях ще бъде само един хубав спомен. Така Вълков описа представянето на фондовата борса у нас през отминаващата година

„През 2015 г. навлязохме с едни по-положителни очаквания, но годината се оказа може би най-слабата от 2012 г. насам“, категоричен бе Вълков.

„От началото на 2013 г. българският капиталов пазар премина в силно позитивна тенденция. Тя не бе спряна дори от фалита на КТБ и през 2014 г. индексът SOFIX завърши с положителни цифри“, каза финансистът.

По думите му причините за сегашното състояние на пазара трябва да се търсят още в края на 2014 г.

„Тогава имаше предсрочни парламентарни избори с нови обещания за реформи. През декември 2014 г. Фондът за гарантиране на депозитите се разплати с гарантираните депозитанти на фалиралата КТБ и годината започна доста добре. Добрата борсова активност бе рязко спряна с нереализираното желание на управляващите да направят национализация на пенсионните фондове. Това се отрази изключително негативно на целия фондов пазар“, коментира той.

„Този голям политически шок още не е преодолян и се вижда от 20-процентния спад на SOFIX за 2015 г. Мислихме, че след като правителството се отказа от своята идея за национализация, нещата ще се успокоят, но през февруари бяхме сюрпризирани с нова, прибързана, необсъждана, неанализирана промяна в законодателството - Законът за собствеността върху земеделските земи, който доведе до близо 3% спад в борсовия индекс SOFIX“, сподели Вълков.

„Законът забраняваше на чужденци да имат директна и косвена инвестиция в земеделски земи. Много компании притежават и имат план за инвестиране в земеделски земи. Тоест, при забрана на чужденци да инвестират в дружества, които от своя страна са инвестирали в земеделски земи, няма как това да не се отрази на пазарната капитализация. Акционерите, инвеститорите в този тип дружества претърпяха загуби“, обясни директорът на Конкорд Асет Мениджмънт.

„Като повечето необмислени закони и този бе променен, но никой не компенсира загубите, които бяха причинени от приемането му“, изтъкна още той.

Относно влиянието на гръцката криза Вълков отбеляза, че с тези проблеми се занимаваме още от 2010 г. и „очакванията бяха Гърция отново да бъде спасена макар и с ангажимента за по-строги реформи“.

„Лека-полека, по гръцки, виждаме, че нещата се случват. Гърция повлия не толкова на българския капиталов пазар колкото на пазарите в Европа, но най-негативните новини за Стария континент дойдоха от лошите данни за китайската икономика, а не от Гърция“, коментира Вълков.

„Преди последната среща на ЕЦБ на 3 декември, европейските пазари се бяха настроили, че Марио Драги ще извади най-тежкия си арсенал, за да покаже готовност да насърчава икономическия растеж в Европа. Изненадващо бе, че мерките на ЕЦБ съвпадат с декември месец, когато се очаква Федералният резерв да повиши за пръв път своите лихвените проценти. Глобалните инвеститори влязоха в една сделка и тя бе къса позиция на еврото и дълга позиция на долара. Изказването на Драги накара инвеститорите да започнат да затварят тези позиции. Видяхме ръст на долара, поевтиняване на еврото и спад на акциите в Европа. Видяхме дори някакъв ръст на акциите в САЩ“, коментира Вълков изненадващите действия на Европейската централна банка от началото на декември.

Що се отнася до родния икономически пейзаж - специалистът изтъкна, че „в България се намираме в период на много ниски лихви, специално по депозитите“. За кредитите той каза, че „още има накъде да падат“ и добави, че „с промяната на наредбата на БНБ, която въвежда отрицателни лихви по свръхрезервите на търговските банки в централната банка, от следващата година „очаква допълнителен натиск на лихвите върху депозитите“.

„Всички, които имат депозити, ще претърпят още по голям спад, дори и на символичната лихва, която получат в момента. Банките в цяла Европа от 2012 г. насам се стремят да намалят лихвените проценти. Спаднаха доходностите по ДЦК дори при по-рисковите корпоративни облигации. Спаднаха и лихвите по депозитите. От 2016 г. очаквам хората със спестявания да се замислят какво да направят със своите спестявания, от които няма да получават доходност. През 2016 г. лихвата ще бъде само един хубав спомен за спестителите“, каза Вълков.

Според него дефлацията, който мъчи цяла Европа, има две страни.

„От една странa ще помогне на една част от бизнеса, намалявайки производствените разходи, а от друга страна, може да повлияе негативно на приходите на бизнеса. Така двата фактора вероятно ще се компенсират, но не очаквам голям ефект върху българския бизнес, тъй като скритата инфлация в страната е по-голяма отколкото официално отчетената“, сподели той.

„Обратното изкупуване беше основен двигател за повишаване на пазарните цени в САЩ и Европа. За съжаление в България не виждаме активни обратни изкупувания на акции. Това наистина е изненадващо и предвид ниските цени на акциите и предвид това, че самите емитенти нямат големи инвестиционни проекти, които да развиват и не разпределят дивиденти. С цел да повишат благосъстоянието на своите акционери, което би трябвало да им е основна цел, те би следвало да предприемат по-агресивни обратни изкупувания“, подчерта още Вълков.

Цялото инрервю с Петко Вълков в предаването Investbook гледайте във видеото