Цената на опитите да задържим нарастването на температурите до безопасни нива може да достигне 4% от световния брутен вътрешен продукт до 2030 г., показва работен доклад на Организацията на обединените нации (ООН), насочен към последиците от глобалното затопляне, цитиран от Bloomberg.
Сценариите за глобалното затопляне, при които се достига увеличение на температурите от 2 градуса по Целзий (3,6 градуса по Фаренхайт), изискват от световните лидери да опитат да намалят обема на газовете, задържащи топлина, от 70% до 40% до 2050 г. спрямо нивата от 2010 г. Светът ще трябва да утрои дела на възобновяемите източници, ядрената енергия и усилията за улавянето и съхранението на въглеродните емисии, за да постигне поставената цел.
Проучването е важно, защото би трябвало да повлияе на посоката на преговорите, които води ООН с повече от 190 страни, относно проблемите на глобалното затопляне. Дискусията е съпровождана с разпри между развиващите се и развитите държави за това кой трябва да поеме разходите за справяне с изменението на климата.
До 2015 г. страните трябва да си разделят разходите по таваните на емисиите, необходими за отклоняването на най-опасните ефекти от климатичните промени, включително и покачващото се морско равнище и все по-честите засушавания.
Като се отлагат действията за ограничаване на парниковите газове до 2030 г., възможностите за стабилизирането им ще намалеят. Това от своя страна ще изисква въвеждането на по-мащабни нисковъглеродни технологии и ще се разчита повече на техники, които взимат въглеродния диоксид директно от атмосферата, като например комбинацията между изгаряне на биомаса и улавянето и съхранението на въглероден диоксид.
Изследването обобщава работата на Междуправителствената експертна група на ООН по изменението на климата. Финалните резултати ще бъдат представени през март и април, защото все още се преглеждат от правителствата на страните. Пълен доклад по всички три проучвания, обхващащи проблематиката, ще бъде публикуван през октомври.
Учените са изследвали политиките и технологиите, необходими за намаляване на емисиите, включително и цената на въглеродните емисии и по-широкото използване на възобновяеми енергийни източници. Техните оценки на разходите не отчитат ползите от по-бавното изменение на климата, като например подобряване на здравето и намаляване на въздействието на затоплянето.
Според изследователите всички сценарии, които стабилизират концентрациите на парникови газове в атмосферата на или под 480 части на милион части въглероден диоксид са „склонни“ да задържат температурата до под 2 градуса по Целзий.
Задържането на концентрацията на парникови газове до 480 части на милион части въглероден диоксид би предизвикало загуби за световното потребление в размер от 1 на сто до 4% през 2030 г.
Този интервал ще нарасне от 2% до 6% през 2050 г. и след това до 12% през 2100 г. В момента концентрацията е около 400 части на милион части въглероден диоксид.
В документа се казва, че след индустриализацията едно повишение на температурата с 2,5 градуса по Целзий може да причини загуби до около 2% от световния брутен вътрешен продукт.
Държавите могат да вземат пример от Дания. В странта действа технологичен парк, които щади климата. Повече по темата вижте във видеото на Bloomberg!
преди 10 години Това е най-голямата измама в историята на светът !!! Искат да потрошат още трилиони долари за борба с НИЩО !!!Земята излиза от миниледникова епоха, започнала горе долу с началото на Ренесанса и се връща към нормалния си климат. Всеки средноинтелигентен човек, анализирайки общите си познания по история може да стигне до тоя извод... представяте ли си например древните римляни как със сандалки и хитони газят снежни преспи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Това е най-голямата измама в историята на светът !!! Искат да потрошат още трилиони долари за борба с НИЩО !!!Земята излиза от миниледникова епоха, започнала горе долу с началото на Ренесанса и се връща към нормалния си климат. Всеки средноинтелигентен човек, анализирайки общите си познания по история може да стигне до тоя извод... представяте ли си например древните римляни как със сандалки и хитони газят снежни преспи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар