Очилата за смесена реалност на Apple се сблъскват с друга реалност – суровата

Все пак някои хора, участващи в проекта за очилата, казват, че относителната неангажираност на Кук този път е била по-съществена, като се има предвид залогът - бюджетът е надхвърлил 1 млрд. долара годишно, а повече от 1000 инженери са посветени на проекта - и степента, в която се е променила посоката на проекта. Неговият подход понякога се е възприемал като нерешителност, което доведе до забавяния и опасения относно получаването на достатъчно ресурси. „Тим изобщо не се нахвърляше върху проекта и това разочароваше хората", казва друг човек, работил по проекта.

Други ключови фигури от висшите управленчески етажи на Apple, като Крейг Федериги, старши вицепрезидент по софтуерното инженерство, също са запазили дистанция и са изглеждали предпазливи към очилата според хора, запознати с проекта. Джони Сруджи, старши вицепрезидент на Apple по хардуерните технологии, е бил скептик, като е оприличил проекта на научен проект. Вътрешнофирмено той е предупреждавал, че изграждането на високопроизводителните чипове, необходими за устройството, може да отклони вниманието от новите чипове за iPhone, които вероятно ще доведат до по-големи приходи. Поделението на Сруджи в крайна сметка разработи някои от най-усъвършенстваните до момента чипове на Apple за слушалките, докато иновативността на iPhone наистина се забави през последните години.

Дан Ричио, който в началото на проекта за очилата беше хардуерен лидер на Apple, нае през 2015 г. бившия  главен технологичен директор на компанията Dolby Laboratories Inc. Майк Рокуел, за да работи по дисплеите на устройствата, преди Рокуел да се насочи към сформиране на екип, наречен Technology Development Group или T288, за проучване на устройства за носене на глава. Докато Рокуел започва работа, екипът по индустриален дизайн на Apple, ръководен от Джони Айв, главен директор по дизайна по това време, приключва с представянето на часовника и търси следващата си инициатива. Той също проучва устройства, които се носят на главата, и бързо се свързва с екипа на Рокуел.

Екипите на Рокуел и Айв бързо се разминават по отношение на посоката на проекта. Първоначално екипът на очилата е искал да създаде устройство, което да показва съдържание с виртуална реалност във видеореалистична форма. Тази цел изисква да се достави базова станция с размерите на Mac mini, която да излъчва най-мощната графика, позволяваща видеоигри от най-висок клас и хиперреалистично съдържание. Тази конфигурация е често срещан начин за увеличаване на мощността на VR очилата, но производителите на устройства все повече се стремят да я избягват.

Айв, който продължава да участва в разработката допреди около година, предпочиташе самостоятелно, максимално преносимо устройство, дори ако това означаваше да се жертва част от производителността. Той също така изразява загриженост, че Apple в крайна сметка ще създаде продукт, който ще изолира хората един от друг. Визията на Айв, която се доближава много повече до концепцията на Кук за устройство, подобно на очила, в крайна сметка спечели одобрението на ръководния екип на Apple.

Apple ще продава очилата си на себестойност, а не на загуба, както е било обсъждано. Снимка: Bloomberg

За да се доближи максимално до визията на Айв и Кук, екипът разработва компромисен вариант: устройство за виртуална реалност с кодово име N301, което в някои отношения ще функционира като устройство за разширена реалност. За разлика от други джаджи с добавена реалност, като HoloLens и Magic Leap, потребителите няма да виждат директно заобикалящата ги среда. Вместо това външни видеокамери ще заснемат заобикалящата ги среда и ще я показват на екрана, когато потребителите превключват устройството от режим VR в режим AR - функция, известна като "видеопропускане".

В опит да се запази ангажираността на ползвателите на очилата с реалния свят, устройството ще има дисплей, насочен навън, който ще показва движенията на очите и изражението на лицето. Apple счита тази функция за ключово отличие от затворените VR очила. Източник на Bloomberg твърди, че външните екрани позволяват на хората да взаимодействат с потребителя на устройството, без да се чувстват така, сякаш говорят с робот.

В края на 2017 г. Apple заяви, че смята, че ще може да започне да продава устройството до 2020 г. Но проектът се забави поради предизвикателства както в разработването на хардуера, така и на софтуера, както и поради липсата на съгласие относно това кои приложения е най-вероятно да намерят отклик сред потребителите. Появата на пандемията от Covid-19 допълнително забави напредъка. През 2021 г. Ричио, шефът на хардуера, напуска по-широката си позиция, но остава на работа единствено, за да довърши дейността по дебюта на очилата.

Скоро след началото на проекта Apple осъзнава, че не е възможно да се създадат очила за AR, които да са достатъчно мощни, за да бъдат полезни. Инженерите на компанията установяват, че ще трябва да се възпроизведе производителността на iPhone, като се използва само една десета от мощността, за да не се нагрява прекалено устройството. Въпреки това препятствие екипът на Рокуел продължава да описва работата си като полагане на основите на очилата за разширена реалност - проект, вътрешно наречен N421 - за да осигури ресурси, въпреки че само около 10% от тези ресурси са насочени към тази цел.

Човек от проекта описва шеги сред екипа, че инженерите са работили по безнадеждния N421 само за да направят Кук щастлив. До 2019 г. компанията не е постигнала почти никакъв напредък в разработването на жизнеспособен план за производство на очила с разширена реалност. 

В крайна сметка Apple отлага сериозната продуктова разработка на самостоятелни очила в продължение на години, което според хора, участвали в процеса, е довело до пълното унищожаване на идеята. Те твърдят, че Apple е на поне четири години разстояние от представянето на такъв продукт, ако изобщо се случи. През март Apple направи задълбочен преглед на очилата за смесена реалност пред 100-те си топ мениджъри и компанията планира да започне да ги продава през следващите месеци.

В много важни отношения Apple следва пътя на други компании, които се занимават с технологии за смесена реалност. По време на етапите на планиране тя възлагаше големи надежди на самостоятелно, удобно за носене устройство, което да прилича повече на моден аксесоар, отколкото на компютър, прикрепен към лицето. Инженерите вярваха, че техническите предизвикателства, свързани с намаляването на компонентите при запазване на мощността на процесора и капацитета на батерията, не са непреодолими. С напредването на проекта обаче така и не се появиха решения на ключови проблеми, а необходимостта да се достави продукт накара инженерите да намерят най-добрите възможни компромиси.

Един от отворените въпроси е как хората, които купят устройството, ще го използват. „Беше много ясно какво ще правят iPhone и iPad, но часовникът се луташе навсякъде в това отношение", казва човек, запознат с продукта. „Очилата ще бъдат подобни, но има надежда, че приложенията на трети страни ще ги спасят". (В една от вътрешните презентации се предполага, че хората ще носят очилата на партита във физическия свят, като ще взаимодействат с хората чрез външните устройства). Apple вече се свързва с разработчици на софтуер и игри, както и с други развлекателни компании, за да има готово съдържание, когато устройството бъде пуснато в продажба.

Когато Кук направи своята презентация през юни, той едва ли ще се спре на това колко много очилата на Apple приличат на обемистите, които той критикуваше в началото на този процес. И все пак наличието на нещо за продан е само една от необходимите стъпки по пътя към намирането на това, което работи, казва човек, запознат с проекта. „Изграждате плацдарм и го подобрявате“, казва той.