Neuralink се надява да започне имплантирането на чипове в човешкия мозък до 6 месеца

Компанията Neuralink Corp. на Илон Мъск има за цел да започне да поставя своя компютърен мозъчен имплант с размерите на монета в пациенти хора до шест месеца, обяви компанията на събитие в централата си във Фримонт, Калифорния, в сряда вечерта.

Neuralink усъвършенства продукта, който се състои от миниатюрно устройство и проводници, свързани с електрод, заедно с робот, който изрязва парче от черепа на човека и имплантира импланта в мозъка. Според Мъск текущите дискусии с Американската агенция по храните и лекарствата са преминали достатъчно добре, за да може компанията да си постави за цел първите изпитания върху хора да се проведат през следващите шест месеца, предава Bloomberg.

Типично за начинание на Мъск Neuralink вече се стреми още по-напред, насочвайки имплантите към други части на тялото. По време на събитието Мъск разкри работата по два основни продукта в допълнение към мозъчно-компютърния интерфейс. Компанията разработва импланти, които могат да се поставят в гръбначния мозък и потенциално да възстановят движението на човек, страдащ от парализа. А освен това имало и очен имплант, предназначен да подобри или възстанови човешкото зрение.

„Колкото и чудотворно да звучи, ние сме уверени, че е възможно да възстановим функционалността на цялото тяло на човек с прекъснат гръбначен мозък", каза Мъск по време на събитието. Обръщайки се към дейността на Neuralink в областта на зрението, той добави, че „дори и [хора] никога преди това да не са виждали, ние сме уверени, че ще могат да виждат“. 

Целта на мозъчно-компютърния интерфейс, известен като BCI, първоначално е да позволи на човек с инвалидизиращо състояние - като амиотрофична латерална склероза (ALS) или страдащ от последиците на инсулт - да общува чрез мислите си. Компанията демонстрира това с маймуна, която „телепатично пише“ на екрана пред нея. Устройството на Neuralink преобразува невронните пикове в данни, които могат да бъдат интерпретирани от компютър. Надеждата на Мъск е, че един ден устройството ще стане масово и ще позволи прехвърлянето на информация между хора и машини. Той отдавна твърди, че хората могат да вървят в крак с напредъка на изкуствения интелект само с помощта на подобни на компютрите приспособления.

„Толкова сте свикнали да бъдете де факто киборг“, каза Мъск. „Но ако взаимодействате с телефона си, сте ограничени“. 

Както и при предишните събития на Neuralink, някои от нещата, демонстрирани от Мъск и неговия екип, вече са били постигнати в академични среди. Критиците на компанията отдавна обвиняват предприемача, че преувеличава постиженията на Neuralink и дава прекалено големи обещания за това какво ще може да прави технологията в близко бъдеще, ако изобщо може да го прави.

Технологията за интерфейс между мозък и машина се изследва и усъвършенства от академичните среди от десетилетия. Навлизането на Мъск в тази сфера обаче предизвика вълна от инвестиции от страна на рискови капиталисти в стартиращи предприятия и помогна за много по-бързото развитие на тази област.

Няколко подобни стартъпа са изпреварили Neuralink, що се отнася до изпитания върху хора. Synchron Inc., например, е успял да имплантира малко устройство, подобно на стент, в мозъка на пациенти в Австралия и САЩ. Продуктът е дал възможност на пациенти, които не са могли да се движат или да говорят, да общуват безжично чрез компютри и своите мисли. Onward Inc. също е направила пробив във възстановяването на някои движения при хора с увреждания на гръбначния мозък. 

Видът мозъчна хирургия, предложен от Neuralink, е много по-инвазивен от този на Synchron или на повечето други конкуренти в бранша. На пациента трябва да се отстрани част от черепа и да се имплантират проводници в мозъчната тъкан. От години Neuralink провежда тестове върху примати, за да докаже, че операцията е безопасна и че имплантът може да остане в мозъка за дълъг период от време, без да причини вреда.

Организации за защита на правата на животните са критикували предишното третиране на приматите, когато Neuralink бе разчитала на партньорска лаборатория за някои от експериментите си. Преди години Neuralink въведе собствена програма за отглеждане на животни и се постара да я превърне в пример за подражание.  

Предимството на Neuralink пред конкурентите му е в мощността на обработката. Залогът на Мъск е, че по-инвазивната хирургия, съчетана с по-големи изчислителни възможности, ще помогне на хардуера на Neuralink да постигне по-добри резултати и да възстанови повече функции при хората в сравнение с конкурентните продукти.

Компанията на Мъск вече е пропуснала някои от амбициозните срокове на милиардера за поставяне на BCI имплант в хора. По време на срещите с екипа си през последните няколко месеца в типичен свой стил Мъск призова инженерите си да работят по-бързо и по-усилено. „Всички ще умрем, преди да се случи нещо полезно", е казал Мъск на екипа си по време на неотдавнашна среща за преглед на продуктите. „Трябва да ускорим работата си. Трябва да доставяме полезни продукти“. По време на същата среща Мъск е изразил опасения, че напредъкът в областта на изкуствения интелект ще изпревари работата, извършвана в Neuralink, което ще направи усилията на компанията безполезни.

Някои от основните грижи на Neuralink, свързани с импланта BCI, бяха свързани с това компанията да се увери, че роботът може да извършва операции бързо и с минимална вреда за тялото. Мъск предвижда бъдеще, в което хората ще получават мозъчни импланти като бърза амбулаторна процедура.

А работата по парализата и очите започна сравнително наскоро и Мъск настоява екипите му да напредват с рекордни темпове в развитието на най-съвременните технологии.

Макар и все още да е в начален стадий на развитие съвкупността от дейности, извършвани от Neuralink, я превръща в единствената компания, занимаваща се с BCI с общо предназначение. Други стартъпи са се фокусирали върху мозъка, очите или гръбначния мозък. В същото време Neuralink се надява да прави всичко това.