Световният недостиг на чипове не е приключил

Световният недостиг на чипове все още не е приключил, а войната в Украйна продължава да оказва негативно влияние върху доставките на важни компоненти, твърди анализатор, цитиран от CNBC.

„Доставките на полупроводници няма да се увеличат изведнъж. Има много необработени материали, газове, които са необходими за производството на тези чипове“, коментира Винай Гупта, директор проучвания за Азиатско-Тихоокеанския регион на International Data Corporation (IDC).

Позовавайки се на предизвикателствата във веригата на доставките заради войната на Русия с Украйна, Гупта коментира, че двете страни обхващат голяма част от пазарния дял, тъй като Русия и Украйна са най-големите износители на криптон – газ, използван за производството на чипове.

Неонът също е ключов за процеса на производство на полупроводници и се използва за лазери, чрез които машините дълбаят върху малки парчета силиций. Повече от половината от неона в света с произвежда от няколко компании в Украйна, твърди Питър Ханбъри, анализатор в Bain & Co.

Чиповете се ползват във всичко – от мобилни телефони и компютри до автомобили, както и домакински уреди.

Прекъсванията на веригите на доставките и нарастващите разходи означават още, че „средната търговска цена на устройствата ще нараства, а инфраструктурните доставчици ще пренасят тази цена към клиентите“, допълва Гупта.

„Признаци на рецесия“ на потребителските разходи

Ускоряващата се инфлация и очакванията за допълнително затягане на паричната политика вече са причина за „воденото от потребителите забавяне“, казва Гупта. „Разходите за информационни технологии, особено разходите за ИТ на потребителите, показват признаци на ресеция“.

Въпреки че разходите за корпоративни информационни технологии, които включват софтуерни услуги, облачни и ИТ услуги, все още се държат, инфлацията накара компаниите да „защитават ИТ бюджетите си точно сега“.

Съчетано с нарастващите лихвени проценти по целия свят, това забавяне ще се усети значително, допълва той.

„Но надеждите са, че това ще бъде леко забавяне, защото правителството и централните банки се опитват да балансират ускоряващата се инфлация и... лихвените проценти“, коментира Гупта.

Миналата седмица изявленията на двама представители на властите подсказаха, че Федералният резерв се насочва към ново рязко повишаване на лихвените проценти през юли, а може би и през септември, дори това да забави икономиката.

През юни Фед одобри увеличение със 75 базисни пункта, или 0,75 процентни пункта, на основната лихва. Това беше най-големият такъв ход от 1994 г. насам.

Бавно наемане, по-малко разходи в Азия

Във вторник Bloomberg писа, че Apple планира да забави наемането на хора и ръста на разходите през следващата година, за да се справи с потенциалния спад. „Подобна тенденция“ ще се наблюдава и в азиатския технологичен сектор, смята Гупта.

„Вярвам, че това ще е тенденция, която започнем да наблюдаваме в края на 2022 или началото на 2023 г., ако ситуацията не се подобри“, коментира той. „Ако говорим за ИТ услуги в Азия, повече от тях усещат натиск върху маржовете заради увеличаващите се разходи за работна сила и пропуските в уменията... на пазара“.

В Индия например маржовете на технологичните гиганти „са малко по-ниски, въпреки, че са наели повече хора през първото тримесечие“, посочва Гупта, но допълва, че това може да не продължи дълго.

„Много от компаниите се ориентираха към нови дигитални технологии заради пандемията, позволявайки на служителите си да работят от вкъщи, така че имаше много нови проекти за дигитална трансформация“, казва той. „Но ще започнем да наблюдаваме известен натиск върху маржовете, защото очевидно печалбите на предприятията ще понесат удар, ако видим, че целият сценарий се развива рака, както го виждате в момента“.