Intel предупреди сенаторите: Фабриката в Охайо зависи от законите

Американският производител на чипове Intel Corp. съобщи на законодателите и официалните лица в САЩ, че отлага за неопределено време церемонията по първата копка на планирания завод за производство на чипове в Охайо на стойност няколко милиарда долари, с което сигнализира за разочарованието си от несигурността в Конгреса по отношение на законодателството, което има за цел да осигури подкрепа за американската индустрия за чиповете.

Церемонията беше предварително насрочена за 22 юли. В сряда Intel информира кабинета на губернатора на Охайо Майк Деуайн и членовете на делегацията на Охайо в Конгреса, че отлага откриването „отчасти поради несигурността около" законодателството, свързано с чиповете, известно като Двупартийния закон за иновации, пише The Wall Street Journal.

Intel все още планира да построи съоръжението и не е отложила началото на строителството, заяви говорителят на концерна Уил Мос. Компанията, която обяви плановете си за завода през януари, заяви, че възнамерява да инвестира поне 20 млрд. долара в съоръжението в Охайо, като се очаква строителството да започне в края на 2022 г., а производството да стартира през 2025 г.

В съобщението си компанията заяви, че разходите за проекта в Охайо могат да достигнат около 100 млрд. долара през следващото десетилетие, но че разширяването му зависи отчасти от напредъка на законодателството за чиповете в САЩ.

Въпреки че церемонията по първата копка е церемониална, решението за отлагане е знак за разочарованието на Intel от законодателството за чиповете, което включва финансиране за разширяване на местното производство на полупроводници и за научноизследователска и развойна дейност за около 52 млрд. долара. Преговарящите от Камарата на представителите и Сената разглеждат финансирането, често наричано Закон за чиповете, като част от по-широкообхватно предложение за законодателство в областта на иновациите, което според поддръжниците е необходимо за националната сигурност. Intel усилено лобира за това законодателство.

Мос заяви, че компанията продължава да се вълнува от започването на строителството на производствения завод в Охайо, но повтори изявлението на компанията от януари, че обхватът и темпото на разширяване на дейността на Intel в Охайо ще зависят до голяма степен от финансирането на законодателството за чиповете.

„За съжаление, финансирането по Закона за чиповете се движи по-бавно, отколкото очаквахме, и все още не знаем кога ще бъде прието", каза той и призова Конгреса да действа, за да може Intel „да продължи напред със скоростта и мащаба, които отдавна сме предвидили за Охайо" и други американски проекти.

Президентът на САЩ Джо Байдън неведнъж е посочвал инвестицията в Охайо като ключово производствено развитие и показател за това, че САЩ заемат по-голяма роля в световната полупроводникова индустрия. Президентът спомена планираната инвестиция на компанията в речта си „За състоянието на съюза" и се срещна лично с главния изпълнителен директор на Intel Пат Гелсингер.

Според източник, запознат с комуникацията на компанията, Intel е заявила наскоро пред законодателите, че ще даде приоритет на строителството в други страни, които вече са одобрили пакети от стимули за нови съоръжения. По-рано тази година компанията обяви планове за многомилиардни инвестиции в Европа.

Европа напредва с план за пакет от стимули и инвестиции на стойност 43 млрд. евро. Целта е до 2030 г. делът на Европа в световното производство на чипове да се удвои приблизително до 20%.

Според запознати Гелсингер е изтъкнал пред служители от администрацията на Байдън и законодатели, че Европа изглежда се движи по-бързо от САЩ.

Натискът за държавно финансиране от страна на Intel и други компании за производство на чипове се случва на фона на нарастващите опасения в САЩ и Европа, че веригите за доставки в ключовата индустрия са твърде концентрирани в Азия. Пандемията наруши доставките и допринесе за глобален недостиг на чипове, който подчерта нарастващото значение на чиповете от гледна точка на икономиката и националната сигурност.

Законодателството за чиповете в САЩ обаче не се придвижи през Конгреса толкова бързо, колкото се надяваха много ръководители от индустрията. Според запознати компаниите, произвеждащи чипове, не са сигурни, че то ще бъде въведено преди междинните избори през ноември.

Двата основни азиатски конкурента на Intel вече обявиха планове за нови заводи в САЩ: Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. изгражда нов завод в Аризона, а Samsung Electronics Co. ще прави завод в Тексас. Нито една от тези компании не е обявила промени в плановете си въпреки забавените темпове на законодателните инициативи.

Intel също така разширява дейността си отвъд новия завод в Охайо. Наред с други дейности тя изгражда нови големи заводи в Аризона и Германия и модернизира съоръженията си в Ню Мексико. Те са ключов елемент в опита на Гелсингер да съживи Intel, след като тя изостана технологично от TSMC и Samsung в надпреварата за производство на най-бързите компютърни чипове с възможно най-малките транзистори.