Засега войната в Украйна е относително нискотехнологична

За свят, в който все повече вярваме, че софтуерът ще ни превземе, войната в Украйна изглежда удивително нискотехнологична, пише анализаторът Леонид Бершидски за Bloomberg. В много области тя трудно се различава от окопните битки през Първата световна война, а исканията на Киев за артилерия и танкове пък подсказват за методите на Втората световна война.

Не би ли трябвало доминиращи да са мобилни технологии, дронове, оръжия със сателитно насочване, се пита в Twitter астронавтът Ричард Гариот, който е сред пионерите на игралната индустрия. Друг лидер в технологичния сектор Илон Мъск му отговаря, че нито една от двете страни нямат предимство във въздуха и остават с пехота и артилерия, тоест по същество - на ниво Първата световна война.

И двамата не са военни експерти и си навлякоха много критики след тези коментари в социалната мрежа, включително и че съвременната война се води с комбинирани оръжия и всяко от тях има своите приложения. Двамата не са наивни и знаят добре, че високотехнологичната война може да бъде водена, само ако всички компоненти работят заедно и безпроблемно.

 Това е липсващото звено във войната в Украйна - технологичните възможности и на украинците, и на руснаците са "скърпени набързо", което кара войниците да разчитат на старовремните оръжия - картечници, танкове или гаубици. И двете страни използват оборудване от ХХІ век, но ходът на войната се определя от "месомелачката" на фронта, пише още Бершидски.

През 2018 година руският президент Владимир Путин съобщи, че руската армия е високотехнологична и компактна, но 11-те месеца война в Украйна показват, че тя не е достатъчно технологична, за да бъде "компактна" и да оправдае съкращаването на офицерския състав от 300 хил. на 150 хил. през първите години на това столетие.

Идеалната модерна армия използва комуникации - наземните части са свързани и действията им координирани. Сателите и дроновете помагат за локализиране на врага, военни центрове и складове с амуниции. Те насочват ракетните удари и артилерията за нанасяне на максимални щети по врага с минимални разходи. Електрониката успява да блокира комуникационните канали на врага.

На хартия всичко това е във възможностите на Русия, когато тя нападна Украйна през февруари 2022 гоидна. Но западни анализатори предупреждаваха още преди това, че някои от елементите са в най-добрия случай непроверени. През септември 2021 година доклад на Chatham House посочва, че Русия е интегрирала безпилотни машни към своите военни операции, но още има много да се свърши, за да работят в синхрон въздушното и наземното въоръжение и управлението на бойните действия да бъде по-ефективно.

През април 2021 година експертът Бар Хендрикс коментира, че постсъветския шпионски проект "Лиана"  страда от забавяния и технически проблеми и сателитите ще бъдат в работен режим едва след няколко години.

Войната показа реалността по жесток начин на Путин и руските генерали. А може би по-важното е, че тя показа провала на променената руска комуникационна система. Военният наблюдател Андрей Морозов, който е в Украйна от 2015 година насам, посочи проблемите в серия от публикации. В тях например той пише, че системата "Азарт" е развита, но военните части получават само елементи от нея, които са неизползваеми поотделно. С началото на войната руските военни трябваше да се сбогуват с евтините търговски китайски радио-комуникационни устройства, а сателитите на разузнаването също не предоставят навреме нужните данни.

Оказа се, че руските военни разчитат на стари карти и използват огромно количество амуниции, тъй като нямат прецизно насочване. Малки разузнавателни и комуникационни дронове са на въоръжение, но много малко от тях са достъпни до войската.

По тази причина Русия не можа да наложи въздушно превъзходство, както и да координира своите оръжия. Годините на недофинансиране на обучението на пилотите и бързите доставки на ракетите Stringer от страна на НАТО свалиха част от руските самолети и хеликоптери, се казва още в анализа, публикуван в Bloomberg.

Реално, навлизайки в Украйна, руските военни бяха в положение да действат както през Първата световна война. Без въздушни сили, руските танкове забавиха своята скорост.

Колкото до украинците те бързо получиха елементи на модерните военни комуникации - от американските радиа Sincgars до данни от западни сателти както военни, така и на частни компании, и терминалите Starlink на Илон Мъск. Но в същото време доставките на тежко въоръжение, което да бъде координирано от тези системи, беше забавено и Русия успя да използва своето предимство в "груба" сила, за да напредне в източните части през пролетта и в началото на лятото. В допълнение и руските военни използваха своите технологии, за да се противопоставят на турските дронове "Байрактар", които носеха голямо предимство за украинските военни в първите седмици на войната.

Победите на украинските военни са резултат от ефективното използване на западните комуникационни технологии в координация с тежкото въоръжение, което получиха - например системите за залпов обстрел HIMARS. Украйна създаде малки мобилни групи, които също са подкрепени от високотехнологичното разузнаване и комуникациите.

За да спечелят войната украинците искат да създадат модерна комбинирана машина и затова настояват за повече танкове, артилерия и противовъздушни системи. Руснаците от своя страна трябва да наваксат високотехнологичното си изоставане, което е затруднено, но не и забранено от западните санкции. Ако иска да успее Русия трябва да ускори производството на комуникационни устройства и дронове, да засили сателитното разумнаване - процес, който е по-бавен от снабдяването на Украйна със западни оръжия.

И докато и двете страни наваксат в областите, в които изостават, те изпращат своите войници в старовремска битка - да щурмуват окопи и да се обстрелват от разрушени сгради, разчитайки на повече скорост и късмет, да се изправят пред артилерийски обстрел, който в най-добрия случай е насочван от търговски, а не военни дронове, както и да използват танкове от съветско време, които все още носят смърт, макар и с остарял дизайн.

Преди дни украинският президент Володимир Зеленски коментира в своето вечерно обръщение, че защитниците на Соледар са спечелили на Украйна малко време и допълнителна сила. Но и двете страни търпят тежки загуби в кървавите боеве около Бахмут, Соледар, Сватово и Кремина - битки, които просто дават малко време в конфликт, който разрушава и двете страни. И за обърканите нашественици, и за упоритите защитници.