Дигиталните технологии, които променят традиционното музикално обучение

Едно от най-големите предизвикателства пред традиционното музикално обучение е нуждата от упражнения. Учениците трябва да свирят гами, акорди и мотиви отново и отново, надявайки се да развият мускулната си памет. За мнозина това е трудна и досадна задача, коментира The Economist. Проучванията сочат, че индивидуалните упражнения често не са продуктивни, тъй като учениците получават ограничена обратна връзка и твърде често губят интерес и мотивация.

През 2013 г. учени от University of Auckland решават да определят дали всепоглъщаща разширена реалност може да подобри ефективността на обучението на седем начинаещи ученици по пиано. Използвайки очила за разширена реалност и свързани с компютър клавиши, програмата черпи вдъхновение от музикални игри и караоке клипове, където текстът и музиката се синхронизират чрез визуални знаци. Зелените линии, представляващи виртуални ноти се появяват заедно с партитурата, докато ученикът свири. Когато е в режим за учене на ноти, отделните ноти спират за малко и изчакват потребителя да натисне правилния клавиш, преди да продължат напред.

Не всички потребители харесват системата – някои казват, че е объркваща или смущаваща – но те все пак могат да си определят лични цели за по-добро представяне, а игровият характер на системата насърчава участниците да се конкурират един с друг, за да получават повече точки. Всички са съгласни, че била полезна в началото на обучението им.

Миналия май Саманта Ши и Шон Кели – студенти в кампуса на New York University в Шанхай, печелят награда на TechCrunch Disrupt Hackathon за разработването на платформа за музикално обучение, наречена Teach-U: VR (VR от виртуална реалност). Използвайки устройството за виртуална реалност на Google – Cardboard, в комбинация с инфрачервен сензор, потребителите могат да „свирят“ на музикални инструменти. Учителите по музика или други членове на музикална група могат да се присъединят към същата виртуална реалност чрез безжичен интернет, елиминирайки нуждата от скъпи инструкции и правейки музикалното обучение по-интерактивно и не толкова самотно. Интерфейсът е елементарен, а Ши твърди, че възможността остава „много по-евтина от учител и пиано“.

Тези модерни устройства все още не са на пазара, но учениците имат множество опции. Вездесъщите инструменти като YouTube, електронните книги, дигиталните партитури и цифровите флашкарти се превръщат в основен елемент на музикалното обучение. Приложения с разширена реалност за смартфони и таблети позволяват на учениците да визуализират имената на нотите, гамите и акордите върху виртуални клавиши на пиано или струни на китари. Вместо да четат стандартни текстове или PDF формати, учещите музика могат просто да докоснат виртуални, триизмерни модели на смесителни пултове на таблета си и да видят конкретните детайли за различни звукови промени, докато те се случват.

По време на дискусия на тема „Учене и преподаване на музика в дигиталната ера“ китаристът Марти Шуорц казва, че всеобхватното преживяване на музикалните игри тип „Guitar Hero” в началото на века е било „експлозивна“ повратна точка за интереса към китарите. Оттогава насам социалните медии, таблетите и мобилните телефони и редицата приложения позволят това да се случи за множество потребители. Шуорц сега предлага над 1500 онлайн видео уроци, „музикални импровизации“ за сваляне, заедно с които учениците могат да свирят, както и проследяване на личното представяне.

„Преди преподавах, базирайки се на паметта, но открих, че често греша за това какво всъщност се свири. Забавянето на песен в цифров формат и повтарянето на части от нея коригира това“, казва Шуорц. „В момента сме в свят на моментално удовлетворение. Онлайн обучението е страхотно за по-небрежните учащи и именно към тях се насочвам аз. Помогнал съм на такива ученици да влязат в музикални училища“.

Големите издателски компании са принудени да се адаптират. Компанията Hal Leonard преди разпространява партитури и записи сред училищните музикални програми върху грамофонни плочи, а после с компакт дискове. Сега използва карти за безплатни сваляния от интернет, онлайн песни, заедно с които да се свири, и YouTube, който прави музиката по-лесна за споделяне и по-съвместима с дигиталните потребители, които тепърва започват да участ инструменти. „Учениците сега са в YouTube, искайки от директори на групи и хорове партитури с песни, които обичат“, казва Джеф Шрьодел, изпълнителен вицепрезидент на Hal Leonard.

Някои аспекти от музикалното обучение остава същото въпреки огромните технологични промени. Според Шрьодел през 2016 г. са били продадени най-много копия от „фалшивите книги“ - колекции с основни партитури за известни поп или джаз мелодии. „Хитовите песни са по-голям двигател на пазара, отколкото джаджите“, казва той. „Песни като Frozen (на Мадона), Titanic (на Селин Дион), La La Land (по едноименния филм), Black Album на Metallica. Това мотивира хората. Авторите на песни са ключът“.

Фалшивите книги може и да са продавани, но начинаещите музиканти нямат нужда от тях. Експерименталните, дигитални походи към музикалното обучение стават все по-повсеместни: безброй безплатни музикални видео клипове и безплатни видео уроци – не просто свирене, но и свързани теми като преборване на сценична треска – също са достъпни онлайн. А това може да е достатъчно всяка книга за гамите или песните да стане ненужна.