Подобно на много технологични предприемачи, основателите на Snap искат да запазят контрола над управлението на компанията за кратки съобщения, дори след като започнат да продават акции на обществеността.
В едно отношение обаче двамата основатели отиват отвъд това, което технологичните фирми обикновено правят. Инвеститорите няма да получат правомощия за гласуване с акциите, които са придобили по време на първичното публично предлагане (IPO) на Snap, поясняват пред Wall Street Journal източници, запознати с въпроса.
Това оставя ключови решения, като например това за състава на Борда на директорите, преди всичко в ръцете на Ивън Шпигел и Боби Мърфи, съоснователи на Snap, собственик на приложението Snapchat. Приложението дава възможност за изпращане на съобщения, които изчезват след време. Очаква се двамата основатели да държат над 70 на сто от правата на глас, въпреки че ще притежават приблизително 45 на сто от акциите, поясняват източниците.
Компаниите с множество видове акции обикновено дават на инвеститорите от IPO-то си по-малко гласове на акция, отколкото предоставят на основателите, мениджърите и първоначалните частни инвеститори.
Силата на т. нар. "supervoting" акции обикновено се разрежда с течение на времето, като се издават нови и нови акции. Но решението на Snap да продаде акции без право на глас е изключително и донякъде революционно. Пропорционалният контрол при вота на Шпигел и Мърфи няма да се промени съществено, когато се продават нови акции, защото обикновените акции, които ще се издават, нямат право на глас.
Решението еволюира от подобно споразумение, което Snap е сключила със своите частни инвеститори. Те са получили акции без право на глас по време на последните частни кръгове на финансиране на Snap, твърдят хората, запознати с въпроса. Инвеститорите преди IPO-то ще получат акции с право на глас с по-малко сила, отколкото тези, които държат двамата основатели, поясняват още източниците.
Очаква се IPO-то да се осъществи през март, като оцени бизнеса на между 20 млрд. и 25 млрд. долара.
Банкерите и мениджърите на компанията гледат на 26-годишния Шпигел като на едно от най-важните неща, които може да продадат на инвеститорите, и планират да го представят като визионер, който знае как да създава продукти за хората, родени след 1980 г.
Малкият брой технологични IPO-та напоследък вероятно ще бъде от полза за Snap. Ако се случи, както е планиран, дебютът на Snap ще е след най-слабата година за технологичните първични публични предлагания в САЩ след 2009 г. 26 листнати в страната технологични фирми набраха 4,3 млрд. долара от IPO-тата си през 2016 г., което е под събраните 9,9 млрд. долара от 31 компании през 2015 г., сочат данни на Dealogic.
„Ако ти си единственият, който пазарът предлага, си в добра позиция да диктуваш условията", казва главният изпълнителен директор на компанията за анализ на данни за частни компании Triton Research LLC Рет Уолъс.
След като подаде конфиденциално документи за IPO точно преди изборите за президент на САЩ през ноември, Snap започна да се подготвя за ключовите разговори с инвеститори. Освен това прави първично публично предлагане по един не толкова традиционен начин.
След като пусна на пазара Spectacles, очилата на Snap, които разполагат с видеокамера, компанията отвори магазини в САЩ, част от които са подозрително близо до тези на Apple.
Това не е случайно съвпадение. Банкерите се опитват да създадат образ на Шпигел, който напомня на този на покойния съосновател на Apple Стив Джобс. Ето защо екипът, занимаващ се с IPO-то, иска да покаже, че Шпигел може да създава продукти, които да правят големи пробиви и да привличат голяма база от лоялни потребители.
Същевременно те се опитват да правят паралели и с основателя на Facebook Марк Зукърбърг, тъй като и двамата започват проектите си още в университета.
Семейните фирми в медийния бранш и други индустрии отдавна използват различни класове акции, за да си гарантират запазването на контрола. В News Corp, която притежава Dow Jones & Co. и е издател на The Wall Street Journal, Рупърт Мърдок и семейството му държат по-голямо влияние над компаниите чрез двоен вид акции. Акциите от клас А, които съставляват около две трети от основата на собствения капитал, нямат право на глас, докато Мърдок и тръстът на семейството му държат около 39 на сто от акциите с право на глас от клас В.
Много технологични компании предпочитат именно този вариант, защото това им позволява да опитват нововъведения и иновации, без да рискуват бунт на акционерите. А тези структури могат да попречат и на активисти инвеститори, които понякога се опитват да обединят други инвеститори и да гласуват свой борд на дадена компания.
Между 2012 г. и 2016 г. около 19 на сто от технологичните фирми от САЩ, които са станали публични, са го направили със структурата на двоичен клас акции - над два пъти повече от тези през периода преди пет години, според данни, събрани от професор Джей Ритър от Университета във Флорида. През 2016 г. 21 на сто от технологичните фирми, които са станали публични, са били със структура с двоичен клас акции, спрямо 37 на сто през 2015 г. Около 11 на сто от всички нетехнологични компании, които са осъществили IPO-та през 2015 г. и 2016 г., са ползвали тази структура.
Snap е решила да се създаде този клас акции без право на глас в самото начало на предлагането, за да бъде прозрачна спрямо инвеститорите и за да бъдат те наясно, че основателите искат да задържат контрола в дългосрочен план, а не да се стремят към такава промяна по-късно, смятат хора, запознати с процеса.
Решението включва някои функции, предназначени за защита на инвеститорите. Ако делът на основателите падне под около 30 на сто, всички акции автоматично се конвертират в обикновени акции. Ако някой основател почине, неговите акции не могат да бъдат прехвърляни, твърдят източници на WSJ.
Snap вече има повече от 1500 служители от само 330 преди 18 месеца.
Освен офиси в САЩ - в Ню Йорк, Сан Франциско и Сиатъл, Snap има свои представителства и в Лондон, Париж, Сидни, Одеса и Шънджън.
По-рано през 2016 г. компанията подаде документи за първично публично предлагане, което се очаква да оцени компанията на 25 млрд. долара.
преди 7 години Много напечатани пари.. много нещо и отиват за глупости, че и на куп по няколко десетки милиарда. Реалните производители - са в шах. Едни работят, други само обещават и вземат ли вземат милиарди. Яко преразпределение на световното богатство става в момента. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Балонът се надува ли надува. Тия суперфирми се превърнаха във финансови пирамиди. Да видим кога всичко ще гръмне. отговор Сигнализирай за неуместен коментар