България отново е на последно място в ЕС по дигитализация

Делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на около 29% от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 58%. Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което представлява една трета от средната стойност за ЕС. Понастоящем специалистите в областта на ИКТ съставляват 3% от общата заетост, което е увеличение, въпреки че тази цифра продължава да представлява малък дял от работната сила предвид недостига на работна ръка на пазара на труда. Жените  специалисти по ИКТ, съставляват 1,8% от общо наетите лица, което е малко над средната стойност за ЕС.

Образователната система понастоящем е в процес на модернизиране. Въпреки че реформите не отразяват напълно степента на цифрова трансформация, налице е по-силен акцент върху подобряването на равнищата на цифровите умения. Подкрепата от правителството за обучение във факултети по науки, технологии, инженерство и математика (STEM) и по ИКТ доведе до преразглеждане на учебните програми. С началото на учебната 2018-2019 година в трети клас беше въведен предметът „Компютърно моделиране“. Вече има повече паралелки с ИТ профили на гимназиално равнище, като например тези по националната програма „Обучение за ИТ кариера“.

Има няколко дейности, предназначени за развиване на цифрови умения, които включват различни заинтересовани страни. Примерите включват частни дружества, предоставящи безплатно обучение по писане на код или онлайн курс по киберхигиена за ученици, разработен в сътрудничество с Държавна агенция „Електронно управление“. Българското сдружение „Дигитална национална коалиция“ организира дейности, предназначени за подобряване на цифровите умения на населението. През 2019 г. в рамките на Европейската седмица на програмирането — България, бяха организирани 615 събития с около 47 000 участници. В България също така съществува национална „Коалиция за умения и работни места“.

Използване на интернет услуги - българите обичат да провеждат видео разговори

България продължава да е на 27-мо място по отношение на използването на интернет услуги, като общият резултат е доста под равнището на ЕС: 67% от българите използват интернет (в ЕС средната стойност е 85%), докато 24% никога не са го ползвали — това е най-високата стойност в целия ЕС. Потребителите на интернет в България провеждат повече видеоразговори, отколкото потребителите в другите държави от ЕС.

Те също така показват резултат доста над средната стойност в ЕС по отношение на дейностите в социалните мрежи (78% срещу 65%). Две трети от потребителите на интернет четат новини онлайн, което е под средната стойност за ЕС. Българските потребители на интернет не предпочитат да използват други онлайн услуги, по-специално онлайн банкиране. Въпреки че използването на електронно банкиране е нараснало леко, само 13% от потребителите на интернет се възползват от него в сравнение със средната стойност от 66% за ЕС. Само 31% от потребителите на интернет пазаруват онлайн в сравнение със средната стойност за ЕС от 71%.

Интегриране на дигиталните технологии - 23% от дружествата споделят информация онлайн при средна стойност за ЕС от 34%.

България заема 28-мо място сред държавите от ЕС по отношение на интегрирането на цифрови технологии, като равнището е доста под средното за ЕС. Българските предприятия се затрудняват да се възползват от възможностите, предоставяни от онлайн търговията: само 7% от МСП извършват продажби онлайн (в сравнение със 18% средно за ЕС), 3% от всички МСП реализират трансгранични продажби и само 2% от оборота им е от онлайн търговия. Макар българите да ползват интензивно социалните медии за лична употреба, само 10% от предприятията ги използват за популяризиране на бизнеса си в сравнение с 25% средно за ЕС. На последно място, предприятията с висок индекс за интензитет представляват само 10,9% от общия брой. Положителен е фактът, че 23% от дружествата споделят информация онлайн при средна стойност за ЕС от 34%.