Въпросът със съдържанието е ключов и според Яна Иванова, председател на Асоциацията на доставчиците на телевизионни програми (АДТП). Според нея доставчиците са изправени пред две основни предизвикателства. Първото е, че кризата значително е намалила приходите им, а второто, че българският зрител е разглезен. Той е свикнал да получава най-новите програми, да има разнообразие от такива и то с изключително добро качество.
Оказва се, че докато за „Музикаутор“ основният проблем е липсата на яснота за броя абонати, за доставчиците той се корени в това, че им се налага да правят солидни инвестиции, за да бъдат в крачка с технологичното развитие. Благодарение на това вече все по-активно се откликва и на търсенето на HD канали, уточни Иванова. По думите ѝ обаче големите инвестиции значително усложняват финансовата ситуация за тези участници на пазара.
“Трябва да намерим онзи баланс в системата, който да я направи удачна и работеща“, категорична е Иванова. Според нея е необходимо сътрудничество както между доставчиците на съдържание и регулаторите, така и между всички коректни партньори в системата.
Диалогът, за който говори Диляна Кирковска от СЕМ, все още е в зародиш. Анета Иванова, председател на УС на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) твърди, че СЕК все още не е започнала никакви преговори с други браншови организации за уреждането на телевизионни права и с такива за колективно управление на права. Първата стъпка изглежда все пак е направена, тъй като асоциацията създава работни групи, които да започнат активни разговори с останалите браншови организации в сектора.
На фона на всичко това се говори все повече за предоставянето на по-добри услуги в сферата на предаването на съдържание, които да отговарят напълно на интересите на потребителите. Валерия Бояджиева от компанията Intracom Bulgaria, работеща в сферата на телекомуникационните системи, смята, че бъдещето се крие в обединяването на IPTV и т.нар. Recommendation Engines (препоръчаното съдържание). За целта се използват анализи на големи бази данни, а информацията за това какво искат и предпочитат потребителите може да се събира по различни начини – от избора на канали за гледане, през историята на VOD (Video On Demand). Освен това ще могат да се ползват и външни източници като разгледаните филми в IMDB и други.
Продължава да стои въпросът обаче ще успеем ли да привлечем добрите европейски практики, без да ги копираме неадекватно и дали пропастта между носителите на авторско право, организациите, които управляват тези права, и самите доставчици на съдържание ще може да бъде затворена толкова бързо, че да откликнем адекватно на неспиращото развитие на технологиите.