Въвеждането на умни технологии изисква промяна в мисленето

Предизвикателствата на времето, в което живеем, не са никак малко –  колебания в енергийното снабдяване, повишаване на цените на енергията, природни катаклизми, климатични промени, естествени и принудителни трансформации в начина на работа и на живот на цели континенти (да си припомним пандемията). Градовете са особено засегнати, опитвайки се да балансират между постоянно растящите изисквания на жителите на фона на често остаряла инфраструктура и недостатъчно бързи темпове на внедряване на нови технологии.

Градовете на бъдещето

Градските райони са дом на повече от половината от световното население и се очаква до 2050 г. този дял да достигне 70%. Тази мегатенденция поражда невиждани предизвикателства  –  в областта на електрозахранването, качеството на въздуха или мобилността. В същото време тя предоставя и огромни възможности, благодарение на ускорената дигитализация и интелигентните решения.

 “Градовете са нуждаят от надеждна и ефикасна енергийна инфраструктура по отношение на сгради, индустриални производства и транспортни системи, както и от адаптивна сградна среда с фокус върху човека”, подчертава инж. Александър Стоянов, ръководител на направление Интелигентна инфраструктура на Siemens България.

“За нас като компания, която е сред лидерите на дигиталната трансформация, е изключително важно да предложим още днес на нашите клиенти устойчиви решения, които са ориентирани към бъдещето и които им осигуряват дългосрочна добавена стойност “, посочва инж. Стоянов. Пример за такива решения са интелигентните сгради и енергийни мрежи, възобновяемите енергийни източници и тяхната интеграция, електромобилността, технологиите за балансиране на производството и потребление на енергия, виртуалните електроцентрали и други.

Умни сгради, които се учат и адаптират

Умните сгради са един от основните елементи в града на бъдещето. Необходимите технологии за създаването им вече са налични, гарантирайки по-добра сигурност, по-добро качество на живота на техните обитатели и по-добро управление на ресурсите.

Гръбнакът на всяка умна сграда е системата за сграден мениджмънт (BMS), която интегрира всички инсталации, включително ОВК системи, системи за пожарна безопасност и сигурност, електрозахранване, осветление, слънцезащита и др.  Тя е едновременно и „мозъкът“, който позволява да следим, анализираме и управляваме работата на свързаните системи в зависимост от нуждите на сградата и условията на средата.

BMS системата е начинът да създадем сгради, ориентирани към хората, отговарящи на техните нужди и изисквания, при разумни разходи и гарантирана устойчивост във времето. Основните ползи от такава платформа са в няколко направления: подобряване комфорта и здравословната среда, което води до повишаване на удовлетвореността на обитателите и тяхната продуктивност; оптимизиране на ресурсите и намаляване на разходите, без компромис в представянето; непрекъснат мониторинг и превенция на проблеми с оборудването.

Коя сграда се нуждае от BMS система?

„Всяка сграда заслужава да има BMS система, отговаряща на нейните нужди и мащаб“, подчертава инж. Стоянов. „Мит е, че BMS системите са предназначени само за големи сгради и сградни комплекси. Съществуват системи, специално разработени за нуждите на малки и средни сгради, съвместими с бюджета, който може да бъде отделен за такъв мащаб. Те не утежняват собственика или оператора на сградата с излишни ненужни функционалности, но могат да донесат огромни ползи и спестяване на ресурси“, обяснява той.

По думите му много бизнеси вече са осъзнали ползите от такива технологии: „Наши клиенти са инвеститори, собственици и фасилити мениджъри на индустриални, търговски и административни обекти, на хотели, болници и логистични центрове, оператори на ритейл паркове и кампуси, и други“

А колко струва инсталирането на BMS система в нова сграда? Отговорът е –  средно около 2 % от общата стойност на строежа на сградата. Инвестицията се изплаща средно за около 1,5 – 2 г., а в последно време предвид стремглаво увеличените цени на енергията и за по-кратък период.

Можем ли да спечелим в енергийната битка?

Предвид непрекъснато растящите цени на енергията всеки бизнес, всяка община и всяка сграда води непрекъсната битка за оптимизиране на оперативните разходи на фона на необходимостта от намаляване на вредните емисии. Тук вариантите са различни – оптимизиране на потреблението от доставчици, цялостно намаляване на разходите за енергия, генериране на енергия от собствени или алтернативни източници. Възможно ли е да излезем победители в тази битка?

Да, ако се доверим на технологиите, които вече са налични на пазара. Siemens предлага богата гама от решения за ефективно и гъвкаво управление на енергийното потребление в сградите, индустрията и инфраструктурата, включително на т. нар. микромрежи за енергиен мониторинг и оптимизация.

 „За да успеем да се подготвим за предизвикателствата на бъдещето и да започнем да изграждаме основите на умния град още днес, е необходимо да се фокусираме върху създаването на единна интелигентна инфраструктура. Основната й цел е да отговаря на новите нужди, като свързва енергийни мрежи, сгради и индустрия в цялостна, устойчива екосистема. Това е и мисията на направление Интелигентна инфраструктура на Siemens. Защото съвременният бизнес модел изисква от нас не само да отговаряме, но и да предвиждаме, и действаме проактивно спрямо новите обществени и пазарни реалности“, убеден е инж. Стоянов.

Инж. Александър Стоянов

Защо изоставаме?

Въпросът „Защо изоставаме във въвеждането на умни технологии в градската инфраструктура?“ е един от най-логичните и често задавани към експертите по сградни технологии и интелигентна инфраструктура. Според инж. Стоянов причината не е толкова в липсата на финансиране на подобни проекти, а по-скоро в начина на мислене.

„Проектирането на умни съоръжения и сгради е силно дигитализиран процес, често несъвместим с настоящите законово регламентирани наредби, особено по отношение на документацията. То включва цифрово моделиране на всички елементи и инсталации от сградата, известно като BIM моделиране (Building Information Modelling). За максимална ефективност всички специалисти по ВиК, електро, ОВК, BMS би следвало да работят паралелно, върху един общ модел, така че всичко да се прави в унисон. По този начин се спестяват и много разходи по време на строителството, недоразумения или двойно изпълнение на задачи. Но настоящата процедура не позволява това, тъй като общините и останалите институции са неспособни да „четат“ такъв тип проекти. Затова и специалистите, работещи по тази технология, са малко, тъй като така или иначе след това трябва да предадат стандартни чертежи на хартия“, обяснява инж. Стоянов.

Евтиното излиза скъпо

Подходът с финансирането също има отношение. Докато изборът на проект се основава на базата на най-ниската предложена цена за първоначално изпълнение, без предвиждане на последващите разходи за поддръжка, няма как да бъде създадена интелигентна инфраструктура от ново поколение. „Изграждането на интелигентна инфраструктура изисква малко по-голяма първоначална инвестиция, която се отплаща в идните години под формата на намаляване на експлоатационните разходи и осигуряване на по-добър комфорт за ползвателите“, обяснява експертът на Siemens.

Друг проблем, свързан с изискването за ниска цена, е изборът на по-евтини системи с много недостатъци, които създават проблеми при експлоатацията в бъдеще. „Пример за това са системите за сграден мениджмънт, съставени от комбинация от елементи на различни доставчици. Те често могат да дават грешки в резултат от неправилна интеграция, елементите да са несъвместими или софтуерът им да не работи добре поради липса на достатъчно тестове на съответната система. Затова, особено за инвестиции със стратегическо значение като обществени сгради, болници, големи офис сгради и т.н., винаги съветваме клиентите да се доверят на утвърден, световен производител с традиции и опит за цялостно решение за сградата си, което ще осигури устойчивост и гаранция за работоспособност за десетилетия напред“, посочва инж. Стоянов.

Системите на Siemens за сграден мениджмънт се разработват и тестват, така че не просто да работят безпроблемно години наред, а и да осигуряват приемственост между по-старите и бъдещите технологии. А това е от изключителна важност за един проект, чиято задача е да е устойчив във времето.

Тук на преден план излиза отново въпросът за пазарния подход на всички нива. „Търсенето на най-евтина оферта за техниката и цялостно изпълнение по никакъв начин не отговаря на високите изисквания към сградите, инфраструктурата и бизнес проектите“, заключава инж. Стоянов. Настоящата ситуация с галопираща инфлация и цени на енергията потвърждава тази теза и променя фокуса към нуждата от оптимизирани оперативни разходи: „Време е да изпълняваме нашите сградни и енергийни системи с мисъл за добавената стойност!“

Научете повече за съвременните сградни технологии в блога на Siemens България.