Христо Николов е водещ на сутрешния блок на Bloomberg TV Bulgaria и автор на специализираното предаване за недвижими имоти „ИмоТиТе“. Той има дългогодишен журналистически опит и от години следи отблизо сферата на недвижимите имоти в страната и чужбина. През 2020-а година той стана част от престижната Международна федерация за недвижими имоти /FIABCI/, която обединява професионалисти от над 60 страни.
На 22 март Христо Николов ще модерира второто дигитално издание на конференцията Knowledge City на Investor.bg. На фокус в нея ще бъде темата за инвестициите в умния град и ролята на взаимовръзката между бизнеса, общината и гражданите. Може да я гледате на живо на 22 март от 14:15 часа на дигиталната стрийминг платформа Investor Media PRO, която Investor Media Group стартира по повод 20-ия юбилей на Investor.bg.
Г-н Николов, ще бъдете модератор на втората част на конференцията Knowledge City 2021 на 22 март. Разкажете ни – какъв е за вас умният и модерен град?
Умният град най-често се свързва с технологичното му развитие. С всичко, на което може да се лепне етикет „смарт“ – умно /улично/ осветление, интелигентни транспортни системи, умно паркиране, умни системи за управление на отпадъците, системи за превенция и ранно известяване при наводнения, енергиен мениджмънт на сгради. На традиционната конференция на Investor Media Group обаче ние поглеждаме на темата от различен ъгъл, разширяваме перспективата. Водещ акцент е Градът на знанието, Knowledge city. Това е градът, който на първо място инвестира в човешки капитал – чрез образователни институции и научни центрове. Който не се страхува да покани гражданите си в дискусиите за бъдещото развитие. Който взема решения, използвайки умело данните и правейки задълбочени анализи, а не под влияние на политически игри и лобистки интереси.
Коронавирусът даде голям тласък на почти всички процеси, свързани с дигитализация. Наблюдава ли се развитие и при дигитализацията на градовете? Може ли да дадете такъв пример?
Пандемия, ваксини и дигитализация са едни от най-използваните думи напоследък. Много фирми „проспаха“ новите технологии в отминалото десетилетие. И трябваше бързо да влязат в час или да останат завинаги в историята. Същото е и с градовете. Най-удачните примери за дигитализация на населените места са в образованието и здравеопазването. До март 2020 г. свикнахме с коментари от типа как новите технологии в учебните процеси и в здравната система стрували много пари, как обществото ни не било готово за тях и т.н. Година по-късно няма учител или ученик, който да не борави с виртуалните класни стаи на „Школо“, Google и Teams. А електронното направление за PCR тест показа, че е-здравеопазването не е мираж, а въпрос на организация и амбиция.
На 22 март на Knowledge City ще чуем ваше интервю с кмета на белгийския град Льовен, който е обявен за Европейска столица на иновациите за 2020 г. Разкажете в аванс на нашите читатели кои са трите фактора, които превръщат един малък университетски град в люлка на иновациите?
От Льовен може да се научи много, а трите фактора за успех са: амбиция, екосистема и диалог.
Амбицията: белгийският град си е поставил за цел да се превърне във въглеродно-неутрален град до 2030 г. За сравнение, Европейският съюз иска да бъде първият въглеродно-неутрален континент, но едва през 2050 г.
Екосистемата: в града се намира един от най-старите университети в Европа - KU Leuven. За 4 поредни години висшето учебно заведение беше обявено за най-иновативно в Европа. В Льовен се намира и най-големият R&D център по нанотехнологии в Европа - Imec. Градът е дом на много стартъпи и утвърдени компании, които подпомагат иновациите.
Диалогът: местните власти в град Льовен гледат на своите граждани като партньори, а не като данъкоплатци. Така изчистват противоречията на ранен етап и правят лесно внедряването на нови решения и технологии, без обществени скандали.
Каква е ролята на взаимодействието между бизнес, община и граждани при създаването на един умен град?
Льовен ни показва колко е важно всички заинтересовани страни да бъдат привлечени в обсъждането на бъдещето на града. Нищо че някои от тях имат коренно различни позиции по отделни теми. Иска ми се обществените обсъждания в българските градове да станат по-популярни, по-посетени и по-ефективни. От края на 2017 г. Столична община има нова наредба за обществените обсъждания в областта на устройството на територията, но замислете се колко пъти в годината всеки от вас е посетил подобно събитие.
България е една от страните с най-бърз, достъпен и широкообхватен интернет. Къде ни нарежда това в концепцията за умен град?
България беше сред страните с най-бърз интернет, но от няколко години губи позиции. От 2016 г. в условията за домашен кабелен интернет – скорост и месечна такса - няма почти никаква промяна. Това ясно показва какво се случва с конкуренцията. С навлизането на 5G мрежата обаче добрите новини предстоят. Надявам се скоро да видим достъпни планове за интернет със скорост 1 Gbps, каквито вече има в немалко държави по света.
Какво още да очакваме на конференцията на 22 март?
Ще покажем добри примери за интелигентни градове, но ще говорим и за предизвикателствата при развитието им. Публиката ще разбере кои български градове напредват с бързи темпове в дигитализацията. И също - кои общини са готови да се включат с новите си проекти в престижни международни инициативи и конкурси. Дано да видим български град със самочувствие и реализиции, който да кандидатства за Европейска столица на иновациите. Дотогава ще се радваме на успехите на румънския град Клуж-Напока, който м.г. беше сред шестте финалисти в престижния конкурс.
Във второто дигитално издание на Knowledge City участниците ще обсъдят подходите за изграждане на модерна градска среда, както и възможностите за партньорства между бизнеса и институциите. В студиото си на 22 март Knowledge City ще представи на аудиторията и специално интервю с Мохамед Ридуани, кмет на белгийския град Льовен, който през 2020 година е обявен за Европейска столица на иновациите.
В разговора ще се включи и Весна Балтина, заместник-кмет „Стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към промените на климата“ в община Бургас, която ще разкрие по какви нови проекти работи градът, печелил няколко пъти приза „Най-добър град за живеене“.
На въпроса къде се намира България по отношение на умните градове ще отговори изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България Силвия Георгиева. Във второто дигитално издание на Knowledge city ще се включи и Герасим Славов, управляващ директор на Novatel.
Водещ на конференцията ще бъде Христо Николов - журналист и автор на специализираното предаване „ИмоТиТе“ по Bloomberg TV Bulgaria. Той има дългогодишен журналистически опит и от години следи и представя отблизо сферата на недвижимите имоти в страната и чужбина.
Дигиталното издание на Knowledge City 2021 може да проследите на 22 март, от 14:15 часа, на живо на новата стрийминг платформа за събития на Investor Media Group - Investor Media PRO, както и на www.investor.bg/live. Тази година конференцията на Investor.bg се организира в особено специален момент от развитието на сайта – през 2021 г. най-четеният икономически сайт в България празнува 20-ия си юбилей и отбелязва 20 години успех и постоянен растеж.
Knowledge City се провежда с подкрепата на Алтерко, A1, Риск Инженеринг, TollPass, Банка ДСК, Интерком Груп и Явор, Леново България.
Медийни партньори на събитието са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg, Градът Медиа Груп, Kmeta.bg.