Борислав Иванов: България вече се превръща в IT център на Балканите

Борислав Иванов е директор „Бизнес развитие“ на Software Group за Европа и Централна Азия. Той има над 19-годишен опит в предоставянето на услуги в сектора на телекомите и информационните и телекомуникационни услуги. С него разговаряме за новите технологични тенденции и за мястото на България и Европа на глобалната карта на IT индустрията. 

Г-н Иванов, къде са според Вас водещите финансови институции в България по отношение на инвестициите в иновации и дигитализацията? Може ли да дадете добри примери?

Финансовият сектор в  България е динамичен и е  неизменно обвързан с глобалните  тенденции. Нашите наблюдения показват, че всички финансови институции, включително банки, платежни институции и финтеx компании, предприемат стъпки в посока стартирането на проекти по дигитализация на техните процеси, системи и услуги

Банките също инвестират в дигитализация и иновации, но са много по-предпазливи от останалите бизнеси, тъй като сигурността на клиентите, техните данни и финанси са номер едно приоритет. Нещо повече – банковата индустрия е една от най-строго регулираните и често някои от процесите се оптимизират без това задължително да означава дигитализация, именно за да бъдат спазени законите за сигурност и защита.

Като един от добрите примери по отношение на инвестициите в иновации мога да посоча Алианц Банк България, които ни се довериха да стартираме съвместно проект за цялостна дигитална трансформация на банката. Проектът предвижда  внедряването на дигитална банкова платформа, която да се използва от клиенти и служители, автоматизиране и дигитализиране на процесите по отпускане на кредити и агентско банкиране, както и създаването на единен портал за управление на лични данни. Основната цел е общуването с Алианц Банк да бъде още по-удобно и да осигурява на клиентите по-лесен достъп до цялостна палитра от услуги и продукти на банката.

Какви са наблюденията Ви за българския технологичен сектор? Може ли страната ни да се превърне в IT хъб на Балканите?

Смятам, че България вече  се превръща в IT център на Балканите. Технологичният сектор се развива  с много високи темпове. Софтуер  Груп участва в редица инициативи  и събития, съвместно с партньори  като Endeavor Bulgaria, Sofia Lab, които стимулират  иновациите и предприемачеството  и свързват специалисти и компании  у нас и чужбина. Според годишното  национално проучване на Innovation Ship 2018 близо 60% от технологичните компании  в България продават своите  продукти и услуги извън страната, a повече от една трета получават  основните си приходи от международните  пазари. Близо 30% от продуктовите  компании, които участват в проучването, предлагат иновации на глобално  ниво. Една от най-бързо развиващите  се технологични специализации  у нас е тази на блокчейн  технологиите.

Друга тенденция, която бих искал да спомена, е развитието на финтех сектора в страната. Според проучване на една от най-големите финансови институции у нас България е на първо място по брой на финтех компании в региона на Централна и Източна Европа. Имаме над 70 технологични компании, които предлагат финансови услуги.

Тези примери показват, че България затвърждава позициите си като IT център и ще продължи да се развива в тази насока.

Вие отговаряте за развитието на бизнеса в Европа и Централна Азия. Може ли да направите сравнение между методите за плащане на финансовите институции в Азия и Европа? А има ли прилики или разлики в потребителското поведение към методите за разплащания?

Европа и Азия се  развиват с различни темпове  от гледна точка на възприемането  на технологиите и развиването  на дигитални финансови продукти. В Европа имаме няколко подрегиона, които значително се различават  в темпото си на използване  на т.нар. дигитални пари/мобилни портфейли. Примери за това са Великобритания, Скандинавските и Прибалтийски страни, които са най-напреднали в използването на дигитални банкови продукти. Колкото повече отиваме към Югоизточна Европа и Балканите, тази степен на възприемане на дигиталните продукти е по-ниска. Тенденциите в цяла Европа са постепенно да се увеличава процентът на клиентите на банките, използващи електронни канали – интернет, мобилно банкиране, портали за самообслужване (self-service), чатбот и др. Все повече стартират и проекти за предоставяне на мобилни портфейли, в които банката предоставя възможност посредством мобилно приложение клиентът ѝ да извършва операции от телефона си.

Докато в Европа финансовите институции отдавна са отворени към дигитализацията, в Централна Азия тенденциите се развиват с по-бавни темпове. Там всички плащания са още кешови и в момента се стараят да възприемат картовите разплащания. Например, в магазините има отстъпки при плащания с карта, но още е трудно на хората да свикнат, понеже доверието в системата не е много голямо. В страните от Централна Азия са разпространени т.нар. cash-in терминали за плащане на сметки, преводи, и др. В региона все повече ще се развиват мобилните портофейли и картовите трансакции. Едно от основните предизвикателства, което остава обаче в страни като Узбекистан, е нивото на финансова сигурност, което е много ниско и в момента започват да се предприемат мерки в тази насока.

Бизнес климатът в  Европа е много подходящ и  въпреки че пазарът ни е  по-малък от този в Азия и  САЩ, unicorn компании, или т.нар „еднорози“, не липсват. Според проучване  на CB Insights в Европа има 31 компании, чиято агрегирана стойност е 64 милиарда долара. Сред най-често срещаните индустрии в проучването са финтех, e-commerce, healthcare и други. Във финансовата сфера компании, оценени над 1 млрд. долара, са Clarna - шведският стартъп за онлайн разплащания, Transferwise (компания за парични преводи), финтех гигантът Revolut и др.

Със сигурност Европа ще продължава да създава все повече обещаващи компании в световен мащаб. Пазари като Азия и САЩ обаче заемат водещи позиции по този показател. Възможни причини за това могат да бъдат осигуряването на финансиране в по-голям мащаб, което позволява на стартиращите компании да запазят темпа си на растеж, както и бизнес средата, в която компаниите оперират.

В САЩ има корпоративна култура, която е на много високо ниво и установени компании, лидери в техните области, традиционно осигуряват менторство и подкрепа на новите предприемачи в съответните сфери.

В Европа също не липсват възможности за финансиране и потенциалът е голям. Например, в IT сферата имаме силни традиции в развитието на глобални компании и талантите ни са търсени по целия свят. По тези причини смятам, че е само въпрос на време Европа да догони Азия и САЩ.

- Много специалисти смятат, че в Европа е налице по-сериозно изоставане на законодателството от развитието на технологиите, отколкото в други части на света. Какво е Вашето мнение?

- В Европа имаме много примери, в които технологичните решения изпреварват и задминават законодателството. Има и компании, които имат визия как да помагат в тази насока и да създават инициативи за трансформиране на законодателството, както и използването на технологиите в ежедневния живот на хората. В същото време виждаме и примери, като ревизираната директива за платежни услуги - PSD2, която е в сила от началото на миналата година и значително улесни навлизането на нови играчи на финансовия пазар. Това, от своя страна, се отрази позитивно на сектора и предостави възможност България да се утвърди като IT център на Балканите. Вярвам, че регулациите трябва да стимулират иновациите и да направят процесa по-сигурен и лесен за потребителите.

През последните години дигитализацията променя все повече индустрии по целия свят. Но може би най-видимата промяна е във финансовата сфера, където финтех компаниите все повече се конкурират с банките и са напът да променят техния бизнес модел. Как се вписва Software Group във всичко това?

- Банковият и финансов свят се променят неизменно и следващите няколко години ще са ключови за трансформацията на сектора. Темпото на промяна непрекъснато се увеличава, като наблюдаваме тенденции банките все повече да предприемат действия и стъпки в посока търсене на решения, които да отговарят на конкретните нужди и поведение на клиентите.

Ясно виждаме тенденцията банките да мислят в посока удовлетворяване на клиентските изисквания и отговаряне на конкретните нужди на потребителите, дигитални продукти, сътрудничество с финтеx компании, за създаване на една по-добра екосистема. Тенденцията е да се залага на дигитални банкови платформи, които опосредстват връзката с клиентите, управляват по ефективен начин техните данни, сегментират и подпомагат клиентите във взимането на информирани решения относно техните финансови нужди.

Компанията Ви работи също така и с други организации като микрофинансиращи и микрокредитиращи институции, кредитни съюзи, платежни и небанкови финансови институции и др. Разкажете малко повече за работата си с тях.

Всяка от сферите, които  споменахте, имат своите специфики. Ние работим с големи организации  в тези сектори и сме техен  предпочитан партньор по отношение  на големи технологични проекти  в посока повишаване на сигурността, скалиране на операциите, лесна  и бърза регистрация на клиенти, предоставяне на клиентски портали  за самообслужване (self-service), автоматизация  на процеси и др.

Все по-често работим и по проекти, свързани с т.нар. мобилни портфейли (mWallets), с които клиентите на тези институции лесно управляват финансите си и правят операции като бързи преводи, плащане на сметки, заявки към банката, отпускането на дигитални кредити и други. При всички случаи консултираме клиентите си в посока стартиране и внедряване на технологични решения, които им дават гъвкавост, сигурност, контрол върху операциите, както и възможност за бързо стартиране и предоставяне на нови продукти, въвеждане на нови начини за обслужване на клиентите и др.