Публично-частни партньорства инвестират в киберсигурност 450 млн. евро до 2020 г.

В сферата на киберсигурността в ЕС в момента се планира публично-частно партньорство, което ще инвестира 450 млн. евро до 2020 г., а индустрията ще добави три пъти повече с цел да вкара повече технологии в устройствата, които са на пазара. Това каза комисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел в лекция пред студентите на откриването на учебната година във Военна академия "Г. С. Раковски".

"Сега се движим към увеличаване на тази подкрепа в бъдеще. Само преди броени дни предложихме създаването на Европейски експертен център в сферата на киберсигурността. Центърът ще събира цялата съществуваща експертиза в държавите членки. Сложихме началото и на създаването на мрежа от центрове за компетентност по киберсигурност. Стартираме още следващия месец с пилотен проект на обща стойност 50 милиона евро", информира Мария Габриел, цитирана от пресслужбата на ЕК в България.

Освен това Европейската комисия предложи създаването на европейска рамка за сертифициране на киберсигурността – схемите за сертифициране ще направят по-лесно и по-евтино за производителите демонстрирането на сигурността на техните продукти, а на купувачите ще се даде възможност да проверят дали получават това, което искат. 

Комисарят анализира няколко ключови въпроса, които стоят в основата на стратегията на ЕС за киберсигурност – защо цифровите системи са уязвими, как някой може да се възползва от тези уязвимости, кой може да стои зад атаките и с каква цел и как Европейският съюз заедно с държавите членки могат да отговорят на тези предизвикателства.

Мария Габриел наблегна, че познанията за уязвимостите са много ценни. Тя сподели, че европейският екип за реакция при спешни случаи в Брюксел CERT-EU вече е решил редица проблеми, след като е бил предупреден от обикновени потребители.

Комисарят обърна специално внимание на три групи потребители, когато става дума за киберсигурност – отделните лица и организации, публичните власти, държавите членки и ЕС като цяло.

"Това означава, че се изправяме пред различни заплахи: лицата и компаниите са най-често цел на крадците, които искат да откраднат информация от кредитни карти или бизнес тайни. Публичните власти са загрижени за кибератаките с цел саботаж или шпионаж. Държавите членки и ЕС се притесняват за геополитиката и международните конфликти в киберпространството. Това изисква обща рамка за киберзащита, която обаче трябва да взима предвид по отделно спецификите на различните потребители. Със стратегията на ЕС за киберсигурност целим да обхванем всички тези аспекти и специфики", отбеляза Мария Габриел.

По отношение на киберсигурността на отделните лица и организациите, българският еврокомисар наблегна на необходимостта от увеличаване на информираността за рисковете и от по-сигурна защита на устройствата още при тяхното проектиране. Тя препоръча всеки да спазва основните правила  за кибер-хигиена, които са залегнали и в информационната кампания #SaferInternet4EU, стартирана от комисаря през февруари.

"Нуждаем се от повече умения на всички нива на киберсигурността. Европа ще се сблъска с голям недостиг на стотици хиляди квалифицирани експерти до 2020 г. Затова предложихме бюджет от 700 млн. евро за инвестиране във високи цифрови умения по новата програма "Цифрова Европа". На карта е поставено преди всичко да направим нашето цифрово общество безопасно", заяви еврокомисарят.

Във връзка с това какво могат да направят правителствата, за да станат устройствата по-сигурни, Мария Габриел посочи необходимостта да се развият по-сигурни начини за писане и проверяване на кодове, създаване на нови характеристики на сигурността и т.н.