Американският интернет гигант Google ще обжалва заповедта за разширяването на „правото да бъдеш забравен“, въведено в Европейския съюз (ЕС), към нейните търсачки по целия свят. Компанията заяви пред Върховния съд на ЕС, че нареждането насърчава страните да ползват суверенитета си отвъд техните граници, пише Wall Street Journal.
Националните закони важат само в рамките на страните, в които са приети. В киберпространството те все повече се разпространяват по света, след като Европа, САЩ и Канада започнаха да насочват законите в интернет отвъд традиционните граници.
Всичко това обаче води до конфликти по въпроса кой ще или кой трябва да регулира всичко – от свободата на словото и неприкосновеността на личните данни до киберпрестъпността и данъците.
Оспорването, което Google завежда пред Европейския съд в Люксембург, е най-големият подобен случай, който ще покаже къде започват и свършват юрисдикциите, когато става дума за данни.
Google обжалва решение от 2015 г. на френския регулатор на личните данни CNIL за разширяване на обхвата на „правото да бъдеш забравен“ извън ЕС, така че да се обхванат всички уебсайтове на Google, независимо къде се намират те. CNIL глоби Google 100 хил. евро (116 295 долара), когато тя не отговори на изискванията.
Франция твърди, че правото, което позволява на физическите лица да изискват премахване на резултати, свързани с тяхна лична информация, от резултатите в търсачката, е нищожно, ако може да бъде избегнато чрез подправяне на местоположението им.
"Това ще определи очакванията на правителствата за това как могат да използват влиянието си върху интернет платформите, за да прилагат ефективно собствените си закони в световен мащаб“, твърди Дафне Келър, която изучава правните отговорности на платформите в Stanford Center for Internet and Society. Преди тя е била главен съветник на Google.
Според експертите въпросните спорове представляват фундаментално несъответствие между начина, по който функционират законите, и безграничния интернет. Тъй като регламентите стават все повече, технологичните компании рискуват да се окажат правно обвързани, без значение как ще подходят, посочват юристи.
Конфликти могат да възникнат и когато полицейските служби в една страна поискат данни от технологична компания, но законът на друга държава забранява предоставянето на подобна информация на чужда полиция.