Имат ли шанс банките срещу финтех компаниите?

Не беше толкова отдавна времето, когато изглеждаше така, сякаш банките са на ръба на колапса. Не заради последиците от финансовата криза. А защото младите компании за финансови технологии, наречени с браншовия жаргон "финтех", заплашваха да отнемат целия им бизнес.

Но днес ситуацията изглежда доста различно. Макар че редица финтех компании се намесиха сериозно във финансовата индустрия, много малко от тях днес са истински конкуренти на установените финансови институции. Вместо това от самото си начало те се позиционират като доставчици на услуги за банките - защото са просто по-добри, по-бързи и често по-евтини от традиционните кредитни институции, но при определени услуги. Те не искат да съперничат напълно на финансовите институции, а да им помогнат да задържат клиентите. 

Има много примери за това: компаниите WebID и IDnow, например, извършват видеомониторинг от името на много финансови институции. Клиентите могат лесно да бъдат идентифицирани при отваряне на сметки от дома. Finreach и Fino на свой ред опростяват смяната на сметки, разбира се, от името на банките. Съществуват и финтех компании, които първоначално се позиционираха като конкуренти, а сега си сътрудничат с банките.

Така че големият страх от финтех апокалипсиса очевидно бе преувеличен. Сега обаче финансовата индустрия е изправена пред следващата опасност: големите американски технологични компании Amazon, Apple, Google и Facebook може да навлязат сериозно в банковия бизнес или поне да започнат да разпространяват определени финансови услуги.

Тези корпорации, известни с акронима GAFA, често се обозначават като истинските бъдещи конкуренти. И в никакъв случай не може да се изключи, че те няма да предлагат все повече финансови услуги в бъдеще, въпреки че досега това не се случи, или поне не в сериозен мащаб. Техният набор от услуги в банковия сектор е много лесно доловим. Само онлайн търговецът на дребно Amazon вече предлага на своите клиенти няколко финансови продукта.

С други думи, банките все още имат време да се въоръжат срещу атаката на технологичните компании - ако изобщо се появи такава. Това важи и за възможната пазарна офанзива от страна на китайските концерни и по-специално на платежния гигант Alipay, който не крие апетита си към европейските клиенти.

При това става дума преди всичко за един сценарий: банките могат да загубят директния си контакт с клиентите. В бъдеще потребителите биха могли да получават финансови услуги чрез добре познатите платформи на технологичните компании. Последните биха били посредници, а банките само ще доставят избрани продукти.

Поне за такъв сценарий предупреди наскоро германският финансов регулатор Bafin. Той твърди, че технологичните компании биха могли да предлагат много евтини финансови продукти чрез кръстосано субсидиране, за да получат ценни потребителски финансови и поведенчески данни. Това знание би могло да се използва от компаниите за увеличаване на приходите им в основния бизнес.

Но има няколко причини, поради които банките не трябва да се паникьосват въпреки подобни предупреждения. Поне засега изглежда така, че технологичните компании нямат реална стратегия за предоставяне на финансови услуги и просто ги възприемат преди всичко като допълнение към съществуващия си бизнес. Например, Amazon: онлайн търговецът на дребно вече разполага със собствена платежна услуга и дава кредити на търговците на своята платформа и на компании, които пазаруват чрез Amazon. Но всичко това служи за реалния бизнес на Amazon. Без тяхната основна банка не могат нито частните, нито корпоративните клиенти.

Другите финансови услуги на технологичните компании не работят без банков акаунт – какъвто е  случаят с Google Pay и Apple Pay. Потребителите, използващи платежните услуги, може и да имат чувството, че плащат директно с Google или Apple. Но тези компании все още изискват кредитна или дебитна карта и по този начин – банкова сметка.

Малко вероятно е технологичните компании да предприемат тази стъпка и да влязат в регулирания банков бизнес, например, да предложат сметки за дебитни карти. Това би било възможно в най-добрия случай чрез банките като партньори, които отново ще бъдат само доставчици на продукти. Досега обаче повечето потребители вероятно ще се доверят повече на своята банка, отколкото на технологичните компании.

Затова банките трябва да направят всичко възможно, за да наложат себе си като абсолютно необходими пред своите клиенти. Браншът ще се промени така или иначе, дори и без каквато и да е заплаха от технологичните компании. Предоставянето на заеми ще се случва все по-често в интернет. Сметките ще се придвижват все повече и повече в смартфона.

Клиентите ще посещават банковите клонове само в изключителни случаи. Никоя финансова институция не може да си позволи да пропусне този тренд. Особено, след като конкуренцията е изключително силна, особено в Европа. Между другото, това е още една причина, поради която утвърдените банки трябва да си сътрудничат в бъдеще още по-интензивно с финтех компаниите, от които изпитваха ужас доскоро.