Консервативните български банки търсят нови възможности

Регулаторите пазят българските банки от иновационните тенденции, но този чадър ще се свие скоро. Повечето родни трезори вече имат иновационни стратегии, а една от трудностите в това направление са културните предизвикателства. Около тази теза се обединиха участниците във втория панел на третия годишен финансов форум „Иновации“, организиран от Асоциация Банка на годината и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

„Все още сме под чадъра на законодателството. Регулаторите ни пазят от иновационните тенденции, но това ще е до време. Първите индикации за тези трендове е невероятно бързото навлизане на кредитиране от играчи, на които до момента гледахме по несериозен начин. Това са платежни услуги като Paypal, които вече отправят сериозно предизвикателство към установени компании в платежната индустрия“. Това мнение изказа Светослав Молдовански, главен оперативен директор, член на УС и изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка.

По думите му в момента всеки и всичко е онлайн, а трансакционната цена е сведена до минимум.

„Дори Microsoft предлагат апликациите си за мобилни устройства безплатно. Чакането за получаването на услугата е сведено до минимум. Имаме достъп до услугата от всякъде. Няма нужда да планираме каквото и да било, защото услугата ни е в джоба. Ако сме имали преди модел, в който потребителят избира между няколко доставчици и се свързва с един, тук се очаква да има хъб, който ни предлага услуги на много доставчици, от които клиентът да избере най-добрата оферта. А следващата трансакция той може да направи с всеки друг доставчик“, поясни Молдовански.

Според него трябва да се помисли по няколко въпроса за текущия модел на банковата индустрия – дали тя наистина е онлайн, дава ли достъпност до банковата услуга, безплатна ли е услугата.

„Клиентите са свикнали онлайн нещата да бъдат безплатни. Те търсят ситуация, в която банката да вземе парите от доставчика на услугата, но да не прехвърля разхода си върху клиента“, смята банкерът.

По думите му все още липсва възможност да се избира между много доставчици на дадена услуга.

„Погледнете аквариума с рибки, ако няма филтри и грижа, тази изкуствено създадена среда ще умре. Бъдещето е да отворим платформата и всеки, който има разбиране как да продаде банковата услуга по различен начин, да има възможност за това . Така ще си купим малко време, докато стигнем до ситуацията, в която имаме модел на банкиране, сходен с биткойн. Не реферирам към конкретната валута, а към модела за трансакции на тази услуга“, обясни Молдовански. 

„Имаме банкови системи, в които сме инвестирали много пари. Нашето разбиране е, че тези системи трябва да бъдат отворени за всеки, който иска да продава услуги. Той може да стане агент и да пакетира нашите услуги по начин, по който той смята, че е удачен и по който не накърнява действащото законодателство“, заяви експертът. Според него радикалното в този модел е, че цената на транзакцията трябва да е минимална.

Всъщност банките осъзнават заплахата пред себе си, смята Цветанка Минчева , член на УС и главен директор „Банкиране на дребно“ в УниКредит Булбанк. Според проучване, цитирано от нея, 45% от банките посочват, че най-голямата потенциална заплаха идва от играчи като Google и Apple.

По думите ѝ въпросът е как иновациите се случват на практика у нас. „61% от банките имат иновационна стратегия. В сравнение с 2009 г. този дял се е повишил значително. 84% от участниците са увеличили средствата, които отделят за иновации“, допълни тя.

„Въпросът не е дали да иновираме и инвестираме, а в какво и как една банка може да реши към какво да насочи усилията си. Все повече имаме нужда от структуриран подход към иновациите, повече играчи имат обособени звена за иновации, а много от тях вече инвестират в собствени изследвания за нуждите на пазара“, обясни още Минчева.

Като част от трудностите тя открои сериозните културни предизвикателства. „Трябва да се учим от грешките. При внедряването на нови неща ние трябва да стъпим върху една грешка и да я подобрим. И разбира се гъвкавият подход към проектите“, отбеляза тя.

Ани Ангелова, член на УС и изпълнителен директор на Райфайзен Банк, заложи на чувствата на клиента и отношението към него, на начина, по който му се предоставя продуктът, и какво му се предлага.

„Темата е изключително важна. За мен не е иновация да пренесем такава от чужд пазар. Въпросът е какво ние правим различно. Смятам, че сме успешни, когато решаваме проблем или потребност на клиента“, посочи тя.

Въпреки това според нея средата за иновациите не е безкрайно благоприятна за банките. „Ние се движим в доста тесни рамки, съобразяваме се с регулации и затова в този динамичен свят да направиш истинска иновация означава да си доста смел и различен“, допълни тя. 

От своя страна Иван Войнов, директор на дирекция CRM в банка ДСК, подчерта, че неизбежно трябва да се засегне облачната система като поддръжка.  „Облакът е с 30% по-евтин, поддръжката е по-лесна. Можете винаги да контролирате разхода. Облакът има сериозно предимство и това е сигурността на данните“, подчерта още той.

Според него в момента банките са доста консервативни по отношение на инвестиране в облачните услуги. Той обаче определи облака като бъдещето за банките и обясни, че скоро ще бъдем свидетели на решаването на тази дилема.

„Банкирането вече не е относно банкирането само по себе си, банкирането е относно клиента“, каза от своя страна Румен Радушев, началник на управление „Индивидуално банкиране“ в Пощенска банка. „Силата е наистина в клиента и колкото по-рано го разберем, толкова по-успешни ще бъдем. Много е важно да видим какво се случва по света и да взимаме добри практики, които можем да използваме на местния пазар“, заяви той.

Първата идея, която даде за пример, е от банка в Полша, която е не само дигитална банка, но и банка в облак. „Други банки вече проучват поведението на клиентите в социалните мрежи, преди да вземат финансовите си решения. Дори Coldmann Sach смята, че има повече IT специалисти, отколкото Facebook. Според банката 20% от кредитирането ще премине в ръцете на тези иновативни компании. Преди 20 години такива компании не съществуваха, но те имат съвсем различен модел. Модел, в който Uber няма нито едно превозно средство и същевременно е най-голямата таксиметрова компания в света“, каза още Радушев.

Иновативен пример е дигиталната банка Telenor в Сърбия - първата мобилна онлайн банка. Тя има 176 милиона потребители и оперира на 13 пазара.

„Говорейки за Сърбия, мисля, че ситуацията е подобна на тази в България в този момент. Имаме голямо използване на интернет, Facebook и смартфон и от друга страна екстремно ниска популярност на интернет банкирането. Ние се нуждаем да покажем на клиентите защо да използват онлайн банкирането“, заяви Милана Огнянович, мениджър маркетинг стратегии в Telenor Bank, Сърбия.

Според нея телекомуникациите са отговорни за промените в банковия сектор. „Сега се изправяме пред модерния канал за комуникация чрез интернет и първото нещо, което трябва да разберем, са нуждите на потребителите“, допълни Огнянович.

По думите ѝ банките трябва да погледнат към потребителя и неговите потребности. Именно това прави дигиталната банка в Сърбия, като предлага няколко непознати за пазара на Източна Европа продукти, като например плащане от човек към човек с помощта на мобилно приложение, което е безплатно за Google Play и iTunes или прехвърляне на средства чрез имейл.

През 2015 г. в Сърбия онлайн плащанията са се увеличили с 20% и са повече като брой и обем спрямо тези в банкови клонове, поясни Огнянович  в предаването "Светът е бизнес" с Ивайло Лаков по Bloomberg TV Bulgaria на 14 юни 2016 г. Цялото интервю с нея и с Рой Хътчинсън, директор Консултинг в Deloitte Полша, вижте тук!