В разделянето ли е бъдещето на световната мрежа?

Лаура ДеНардис от American University твърди, че ако интернет стане обект на пряка правителствена регулация, биха последвали редица дестабилизиращи последици. През 2012 г. блок от африкански страни опита да използва техниката на ITU, за да приеме нов модел на плащане, наречен “изпращащата страна плаща”. По същество това би изисквало всички доставчици на съдържание, предаващи данни между страните, да плащат допълнителна такса за използването на мрежата от услуги в дадена страна. 

“Ако бъде прието, предложението напълно ще подкопае икономическия модел на интернет”, пише Винт Серф, старши изпълнителен директор на Google. В крайна сметка тази мярка така и не беше гласувана. Същевременно идеята за по-силно регулиране на интернет печели популярност и бива приемана от мнозина. Националните правителства, регионалните и международните организации започват да управляват мрежата, а това означава, че регулацията в полза на бизнес интересите със сигурност ще се увеличи.

Фрагментацията може да намали надеждността и сигурността на мрежата за обикновените потребители. Преди две години коалиция от страни, сред които Русия, Китай, Египет, Саудитска Арабия и Судан, се опита да премахне функцията за имена на домейните от американския правен надзор. Идеята беше с това да се заеме орган като Международния съюз по далекосъобщенията. През март Департаментът по търговията обяви плановете си да се откаже от контрола, но само при условие, че нито една ръководена от правителства организация не заеме неговото място.

Ако не се стигне до компромис, теоретично различни блокове от страни могат да поемат по собствен път, създавайки конкурентни или дублиращи се системи за имена на домейни. Ако това се случи, интернет потребителите могат да се окажат изложени на голям риск от пренасочване към грешни адреси, включително към измамни сайтове, които представляват перфектни копия на оригиналните.

Някои експерти очакват в бъдеще да има бразилски интернет, европейски интернет, ирански и египетски интернет, а всеки от тях ще е с различна регулация и правила за търговия.

Ели Ноам, професор по икономика и финанси в Columbian Business School, вярва, че толкова голям разделение на световния интернет е неизбежно.

"Ние трябва да свикнем с идеята, че стандартизираният интернет е миналото, но не и бъдещето", пише той. Ноам смята, че мрежата може да бъде управлявана най-вече чрез развитието на нови технологии, които ще позволяват на различните интернети да комуникират помежду си. Тези технологии ще са нещо като медиатор, който ще позволява на потребителите да се ориентират между различните среди.

Това може би е възможно. Но подобно решение би било разрушителен ход за американски компании като Google, Facebook, Amazon и eBay, чийто глобален обхват ще стане по-малък. А това ще направи международните комуникации и търговията по-скъпи.

Американското правителство е против тази трансформация. Но интернет е толкова важен - социално, политически и икономически - за страните, че те да се откажат толкова лесно от контрола над него. Америка пък е загубила своето "високо морално място" в дебатите по темата, твърди Марк Андресен. Може би никога не е било реалистично да се вярва, че световната мрежа ще съществува завинаги.