Британските шпиони са подслушвали чужди дипломати

Британски шпиони са подслушвали чужди дипломати по време на международни конференции в Обединеното кралство, като са се сдобивали с пароли за имейл адресите им и са подслушвали техните телефонни разговор. Това е последното засега разкритие на британския вестник The Guardian, който се позовава на американския дисидент Едуард Сноудън, разкрил преди това скандални практики на американската служба NSA. Всичко това се случва в навечерието на друга голяма конференция, на която британското правителство е домакин: срещата на на върха на Г-8 в Северна Ирландия, припомня Ройтерс. 

Според Guardian подслушванията се извършват от британската служба за подслушвания, като например Government Communications Headquarters (GCHQ) е подслушвала дипломатите по време на срещата на Г-20, проведена в Лондон през 2009 г. Сноудън е предоставил повече от половин дузина вътрешни документи, които доказват операциите на GCHQ, като например проникване в компютърната мрежа на южноафриканското министерство на външните работи. Турската делегация също е била сред целите на дейността на GCHQ. 

"Дипломатическите последствията от това може да са значителни," заяви британският учен Ричард Алдрих, който е автор на книга за историята на GHCQ. GCHQ първоначално не пожелава да коментира материала на Guardian.

Сноудън, който е работил за NSA, e предоставил на Guardian материал, който вестникът описва като "презентация на PowerPoint", "показания" или просто "документи". Някои от материалите са публикувани на интернет страницата на Guardian, но със значителни съкращения и затъмнени места. Говорител на вестника заяви, че заличаването на чувствителната информация е негова собствена редакционна инициатива. 

Защо Сноудън е имал достъп до секретни документи на британското разузнаване не е много ясно. Въпреки това Guardian споменава в една от статиите си, че материалът произхожда от строго секретна вътрешна мрежа, използвана от GHCQ и NSA. Алдрих казва, че не би се изненадал, ако материалът идва от обща мрежа, до която достъп е имал Сноудън. И двете разузнавателни служби са работили в тясно сътрудничество, така че на практика в някои области са били като едно цяло.

В един документ GCHQ изглежда се хвали с подслушване на смартфоните на редица дипломати. Така например Guardian цитира документ, който гласи: "Уменията на специалистите ни срещу защитата на BlackBerry ни помогнаха да разполагаме с предварителни копия на брифингите на министрите от Г-20". „Дипломатическите цели на всички народи имат навика да използват смартфони“, се казва в доклада. А това е било използвано от шпионите при срещите на Г-20.

Междувременно част от замесените в скандала компании признават, че са направили само минимални отстъпки пред правителството. Facebook и Microsoft успяха да договорят правото да публикуват частична информация за исканията за информация на публичните власти. Но данните са много оскъдни и не особено смислени. Обявени са само голи цифри от молбите - без категоризиране или подробности.

Големите интернет компании са изправени пред важно изпитание: от една страна те трябва да спазват местните закони за противодействие на тероризма. От друга страна обаче, те трябва да успокоят възмутените си потребители, които искат да знаят до каква степен разузнавателните агенции имат поглед върху техните данни. След разкритията за програмата Prism първоначално дори се считаше, че правителството има пряк достъп до сървърите на компаниите. Това обаче бе веднага отречено от Facebook, Microsoft и Google.

По закон дружествата може да не дават почти никаква информация за исканията за достъп до информация. Facebook обаче вече съгласува с Министерството на правосъдието крайна сметка да публикува броя на исканията. Така се оказва, че през втората половина на 2012 г.  американското правителство е изпратило между 9000 и 10 000 заявки за информация, които са били за 18 000 – 19 000 потребителски адреси. Като цяло Facebook има над 1,1 милиарда потребители по целия свят. В Microsoft през втората половина на 2012 г. властите  са поискали данни за приблизително 31 000 адреси на клиенти.

Решаващият въпрос е колко от тези искания са законови според т. нар. Foreign Intelligence Surveillance Act (FISA). Facebook подчертава, че не може да прави каквито и да е коментари по този въпрос. Лице от компанията обаче пояснява, че този брой заявки се отнася предимно за рутинни запитвания от полицията. Според Facebook става дума за случаи като изчезнали деца, обикновени наказателни дела, както и терористични заплахи. Facebook води допълнителни преговори с властите, за да може да оповести допълнителна информация. Google също твърди, че все още е в преговори с правителството.