Секс, лъжи и мълниеносно изгонване

Райхелт „направи грешки“, каза Дьопфнер в изявление през март. "Въпреки това, след като оценихме всичко, което беше разкрито като част от процеса на разследване, считаме разделянето си за неподходящо“.

Райхелт беше възстановен на позицията, но съпровождан от главен съредактор Александра Вюрцбах, редактор на неделното издание на Bild, която пое неговите задължения в негово отсъствие.

В обяснението си за решението от понеделник да отстрани Райхелт издателят цитира „разкрития“ за неговото поведение, които „излязоха наяве през последните дни, след съобщения в медиите“.

„В контекста на последните медийни изследвания“, издателят „е научил за нови индикации за настоящо нарушение от Юлиан Райхелт от няколко дни“. Съветът на директорите „установи, че Юлиан Райхелт все още не разделя ясно личните и професионалните въпроси и е казал на Борда на директорите неистината. Ето защо бордът сега считал, че прекратяването на дейността е неизбежно.

„В същото време са предприети правни мерки срещу трети страни", които се опитаха да повлияят и експлоатират разследването за съответствие от пролетта с незаконни средства, очевидно с цел да навредят на Юлиан Райхелт, за да го отстранят от поста и да увредят имиджа и на Axel Springer”.

При това ставало дума „по-специално за забраненото използване на поверителни протоколи от разпита на свидетели, както и разкриването на бизнес тайни и лична комуникация“.

Всичко започна с New York Times

В понеделник късно следобед историята изглеждаше много по-различно. New York Times (NYT) публикува в неделя изчерпателен материал за издателството и обвиненията за злоупотреба с власт срещу Райхелт. Вестникът докладва за обширното проучване на германски екип от разследващи репортери, което е било спряно от германски издател два дни преди публикуването му в неделя.

Така се е случило: Издателят Дирк Ипън бил спрял от публикация цялостно проучване на собствения разследващ екип, без съществена обосновка.

Предисторията - през март адвокатската кантора Freshfields, наета от самия Axel Springer, разследва Юлиан Райхелт за евентуални „нарушения на спазването на изискванията“. Става въпрос за обвинението, че Райхелт не е отделил правилно личните отношения от професионалната сфера. Резултатът: дванадесет дни принудително отсъствие, реинтеграция, извинение. Axel Springer заяви тогава, както се подчертава и сега, че не са намерени доказателства за сексуално насилие. 

Юлиан Райхелт никога не е бил обвиняван в сексуален тормоз или сексуално насилие. Но са налице „обвинения в приятелски любовни отношения със служители на Bild и индикации за злоупотреба с власт в този контекст“. Предишна връзка със служителка на Bild е била доказана и призната. Това, което остава спорно, е „дали на този служител са предоставени предимства в професионален аспект“.

Това беше състоянието на нещата през пролетта, но очевидно не са се променили драстично. Няма друго обяснение за факта, че Springer гони Райхелт, когото Допфнер много харесва.

Статията на New York Times обаче е история, пълна с подробности, които се простират до „впечатляващите“ танцови умения на Матиас Дьопфнер. В същото време Times говори за война и „бункерен манталитет“, но също така - в цитат от лично съобщение от Матиас Дьопфнер до автора и бивш приятел Бенджамин фон Щукрад -Баре - за последния смел бунтовник срещу „ новата авторитарна ГДР“. Бунтовникът е Райхелт.

Райхелт, бивш военен репортер, продължи агресивната конфронтационна журналистика на таблоида. Той намирал Доналд Тръмп за толкова добър, че кореспондент на Bild от Вашингтон се оплаква от това според New York Times. Особено вражески са били ARD и ZDF, Китай при Си Дзинпин, Путин и неговият приятел Герхард Шрьодер и всички, които критикуват Израел.

От документи се разкрива образа на трудова култура, която смесва секса, журналистиката и раздавани пари, пише журналистът на New York Times. Когато жената, която е била насърчена в кариерата си от Райхелт, се оплака, че разходите ѝ надвишават хонорара ѝ, шефът на Bild ѝ е дал 5000 евро - и ѝ е казал никога да не говори за това. Всичко това са твърдения от вътрешнофирмения процес на проверка на Springer, които в крайна сметка не са окончателно потвърдени. Сега те са основата за раздялата с Райхелт.