Журналистика или не? Сложният статут на Wikileaks

След ареста на основателя на Wikileaks Джулиан Асанж в Лондон адвокатът му побърза да окачестви това като посегателство срещу правата на журналистите по целия свят, които искат да разкриват тайни.

Наистина ли обаче нещата са толкова ясни? Журналистика или нещо друго е Wikileaks?

Отговорът не беше така очевиден, когато тази организация нахлу в общественото съзнание в самия край на миналото десетилетие след разгласяването на правителствени документи за войните в Ирак и Афганистан. Днес изглежда дори още по-малко очевиден.

Започнат през 2006 г. като виждане на австралийския хакер Асанж, организацията Wikileaks предоставяше данни в суров вид, а не истории - неща като личните имейли на Сара Пейлин или списъци с членове на неонацистки организации. Хилядите паметни записки, грами и други документи за американските военни усилия разгласени, след като, както се твърди, Асандж е влязъл в заговор с Челси Манинг да проникнат в компютър на Пентагона, изведоха Wikileaks на ново равнище. Някои гледаха на Асандж като на герой, а други като на изменник.

Във всеки случай това бяха бурни времена. Организацията Wikileaks беше смятана за нов тип медийна организация, подхранвана от мощта на интернет и демократизирането на информацията.

"Има отчаяна нужда от работата ни", обясни представителят на Wikileaks Сара Харисън в коментарна статия за в. New York Times от 2016 г. "Светът е свързан чрез неподотчетни до голяма степен на никого и на нищо властови мрежи, които обхващат индустрии и страни, политически партии, корпорации и институции. Wikileaks хвърля светлина върху тях, като разкрива не само отделни случаи, а информация за цели властови структури", добавя тя.
Способите на организацията могат да бъдат - и понякога биват - разглеждани като заплаха за традиционните фундаменти на силата на журналистиката. Но през десетилетията и вековете журналистиката е включила в себе си много традиции.

Wikileaks оказа влияние върху две позитивни тенденции за журналистиката през последното десетилетие, смята Лиза Линч, преподавател по журналистика в Университета "Дрю", която е писала за организацията. Според Линч този проект е изтъкнал важността на така наречената журналистика на данните, средство, ставащо все по-ценно. Тъй като Wikileaks често пъти показваше готовност да си сътрудничи с традиционните медии за начина, по който разгласяваше данните си, организацията поощри медиите да си сътрудничат повече в гоненето на истории. Станалото известно като "Панамските досиета" разследване от 2016 г., което разкри офшорните финансови убежища на политически лидери, показа какво може да стане, когато журналистите се обединяват.

Но въпреки утопичните идеали реалният живот е по-сложен.

Информацията невинаги е само информация. Правителствените папки могат да разкрият военновременни информатори и да изложат на опасност живота на хора. Информацията освен това може да бъде превърната в оръжие с решения за това какво да се разкрие и какво не. Например: много хора погледнаха на решението на Асандж да публикува личните имейли на председателя на кампанията на Хилари Клинтън като признак за топли отношения с Русия и допринасящ фактор за избирането на Доналд Тръмп за президент. 

Едни от най-видните журналисти в историята обаче също са били застъпници на някакви тези и са изразявали ясни гледни точки.

Ъптън Синклер, прогресивен "търсач на скандални истории" от началото на 20-и век, не криел факта, че изобличаването от него на месопреработвателната индустрия в романа му "Джунглата", е било опит да даде тласък за започване на реформи. "Целех се в сърцето на обществеността, но по случайност я ударих в стомаха", пише по-късно той. Днес медии от целия политически спектър, от National Review до Мадър Джоунс, от Fox News до MSNBC , се смятат за журналистика - макар и правена от ясно доловима идеологическа перспектива.

Прибавете към това и възходът на писането в блогове и социалните мрежи, които позволяват на всеки, който има връзка с интернет, да използва понятието "журналист" и написаното от него веднага да се разпространи по света. Резултатът от това е неяснота кой е журналист и кой не.

В такава среда Асанж също представлява неясен образ.

"Още от самото начало имах проблем с това да го възприема като журналист", каза преподавателят по журналистика от Колумбийския университет Тод Гитлин, който често пише по темата за медиите. "Но той определено беше издател. Оказва се, че той беше не какъв да е издател, той беше издател, но с ясно доловима гледна точка. Неговата гледна точка е антидемократична", заяви той.

Определено Асанж, нееднозначна личност, на която много от демократите може и никога да не простят за ролята на Wikileaks на изборите през 2016 г., не представлява фигура, будеща симпатии. Но дисквалифицира ли го това от правото да носи мантията на журналист?

"Хората сега имат доста по-различно отношение към Wikileaks, отколкото през 2010 г.", заяви Линч. "Няма съмнение в това. Сега моето отношение към Wikileaks е много по-различно. Това обаче не означава, че вече не ме е грижа толкова много за това, което ще се случва с Wikileaks, каза тя.

Линч добави: "Ако започнем да чертаем рамки в съда кой е журналист и кой не е и разговорът стане за начина, по който Wikileaks използваше информацията, може да получим несъзнателно предизвикани последици".

Дейвид Бордман, декан на факултета по комуникации на Университета "Темпъл" и председател на Комитета на репортерите за свобода на пресата, заяви, че има едно ключово нещо, което отличава Wikileaks от останалите медии: обвиненията, че Асанж е действал незаконно заедно с Манинг за придобиването на документите за войните.

"Гледам на това като на нещо различно", каза Бордман, който е бивш главен редактор на в. Seatle Times. "Не гледам на това като на журналистическа организация", добави той.

Бордман разглежда делото на американското правителство срещу Асанж така, както то е формулирано към момента, като основано изключително и само върху действията на неговите действия с Манинг и затова не смята, че то е заплаха за журналистите. Други приемат подобна гледна точка като тесногръд прочит на случая - такъв, който може би е мотивиран от нехаресване на методите на Асанж и от разговора дали той изобщо трябва да бъде смятан за журналист.

Журналистът Глен Грийнуолд, за когото скандалите около разгласяването на информация изобщо не са нещо непознато, написа вчера в Twitter следното: "Ако си американска медийна звезда, която е прекарала две години в твърдение, че е изключително загрижена за свободата на печата заради долните публикации на Тръмп в Twitter за твоите приятели, но не надигаш глас като протест срещу това грубо посегателство срещу свободата на печата, тогава се погледни много внимателно в огледалото". 

БТА