При борбата с фалшивите новини опасността се крие в потенциалното ограничаване на медийния плурализъм. Около тази теза се обединиха участниците в дискусията за механизмите за дезинформация в рамките на конференцията „Фалшиви новини, пропаганда и геополитика“, организирана от Медийната програма на фондация „Конрад Аденауер“.
„Има само едно нещо, което е по-опасно от фалшивите новини, и това е цензурата“, каза Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация“ и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Опасявам се, че има опасност, дори изкушение под претекста, че водим борба с фалшивите новини, да се изправим пред цензура и нарастващ контрол над съдържанието“, посочи той. По думите му най-важното е на публиката да се предоставят знания и инструменти и чрез тях тя сама да разпознава фалшивите новини и пропагандата, а не някой друг отвън да ѝ ги посочва.
Според разследващия журналист Дейвид Кроуфорд фалшивите новини удавят качествената журналистика, или т.нар. предприемаческа журналистика (enterprise journalism), която изисква много средства и време и понякога по едно разследване си струва да се работи месеци наред.
„Целта на фалшивите новини не е да променят историята, а да печелят време, да повдигат съмнения към достоверната журналистика“, каза Кроуфорд. „Фалшивите новини имат влияние, защото създателите им не трябва да правят това, което правят журналистите. Грешната информация, колкото по-често се повтаря, толкова по-достоверна става. Фалшивите новини разводняват разследващата журналистика“, допълни той.
В този ред на мисли Даниел Мосбрукер от „Репортери без граници“ в Берлин посочи, че по-рано фалшивите новини се използваха в реториката срещу Доналд Тръмп, когато той беше кандидат за президент на САЩ, а впоследствие беше и избран на поста. „Тръмп всъщност отвлече този термин и започна да го използва срещу надеждните медии“, каза Мосбрукер. Така сред населението се всява страх от фактите, а именно – че аудиторията не знае на кои факти да вярва.
„Справянето с фалшивите новини, просто като се изтрива съдържание, е много опасен подход. Изтриването на съдържание, цензуриране на информация е най-лесното, трябва да има проверка на фактите, добра журналистика и трябва да говорим за отговорността на платформите като Facebook”, каза Мосбрукер. По думите му все повече се наблюдава смесване на словото на омразата с фалшивите новини.
„В българските медии се вижда тенденция, при която прорагандните послания влияят на политическите процеси“, казва Димитър Вацов от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Според мониторинга на антидемократичната пропаганда в България, проведен от фондацията между 2013 г. и 2016 г., пропагандата в България е предимно проруска и подрива идеите на либералния плурализъм. По думите на Вацов тя работи с четири опорни точки или клишета, а именно – има глобален хегемон кукловод; Европейският съюз се разпада; Русия се въздига, а българските политически елити и гражданско общество са продажни.
Галина Шимански-Гайер, която е редактор на изданието StopFake.org в Киев, посочва, че Украйна е изправена пред руска пропаганда още от 2013 г. и фалшивите новини използват фалшиви снимки, видеоматериали и фалшиви свидетелски разкази. По думите ѝ няма магически начин за борба с фалшивите новини. „Отнема много време и енергия да се опровергае фалшива новина, а ключова е медийната грамотност на публиката“, казва още Шимански-Гайер.
Според Орлин Спасов много от студенти във Факултета по журналистика започват да работят в медии, където се произвеждат фалшиви новини. По този начин се сблъскват два авторитета: ценностите на качествената журналисти и изкривеният пазар, където фалшивите новини функционират като бързооборотна стока за генериране на печалби.
„Ключова е ролята на медийната саморегулация и вече виждаме такива инициативи от Mediapool и Нова телевизия. Ако говорим за проверка на факти, нейното място е в самите медии, а не изнесена във външни институции, които под една или друга форма търпят някакво влияние. Това има опасност да хвърли сянка върху летигимността на проверката на фактите. Идеалният вариант е когато медиите сами се контролират“, смята Спасов.