Нискотехнологичната пропаганда на най-желания дезертьор от Северна Корея

В ранните часове на 21 август 1999 г., Парк, заедно с неговите майка, брат и сестра, се хванали за ръце и нагазили в Ялу. Той изоставил годеницата си. От Китай те прелетели в Сеул, използвайки подправени паспорти. На летището групата се срещнала с южнокорейски разузнавачи, а шокът от гледките наоколо бил поразяващ. Парк признава, че си е помислил, че в Сеул явно им много висши членове на партията, защото всички карали коли. “Дори тогава, не успях съвсем да схвана ситуацията в Южна Корея.”

Правителството решило да използва инженерния опит на Парк и му осигурило работа в университета в Сеул. Оказало се обаче, че всичко, което той е научил в Пхенян, няма да му влезе в употреба, защото преподаваната там материя била твърде остаряла, а технологиите се били развили неимоверно много.

Парк живял комфортно в Сеул в продължение на три години, след което бунтарският му дух се събудил отново. Той не знаел какво се е случило с остатъка от семейството му, което той изоставил в Северна Корея. Друг дезертьор от неговия град обаче, се свързал с него през февруари 2003 г. Той му разказал, че след неговото бягство властите депортирали двамата му чичовци в трудов лагер, след което те били екзекутирани. Братовчедите му пък били оставени на улицата.

Парк напуснал работа и се съюзил с хора със сходна на съдба. Той дори пътувал до САЩ, където дал свидетелски показания пред Конгреса за случващото се в Северна Корея. Парк участвал в протести срещу режима на Ким в Токио и Сеул. Той дори бил арестуван, след като се вмъкнал на дипломатическа конференция и уцелил севернокорейски делегат с бутилка с вода в главата. Но това не било достатъчно за него. “Страхотно е да отидеш във Вашингтон и да протестираш. Можем да говорим, колкото искаме. Но усещах, че трябва да изпращаме информация директно до хората на север.”

През 2004 г. правителството на Южна Корея обявява прекратяването на пропагандата си срещу северната си съседка. Дългогодишната програма включвала радио излъчване, билборд послания, балони с пропагандни материали, дори редици високоговорители, насочени към демилитаризираната зона, разделяща двете страни. Парк никак не останал доволен от решението на правителството и решил да продължи започнатото.

Първият му опит бил доста простодушен. Той купил 500 детски балона и ги напълнил с хелий в парк на брега на река Имжин. Всеки един от балоните носил две листчета хартия с различни послания. Все още той няма идея какво се е случило с тях, но твърди, че са поели в правилната посока – на север.

Впоследствие Парк започнал да разпитва за подробности около "балонната програма" на правителството. Той започнал да се рови за информация, но за негово съжаление установил, че фабриката, изработвала малките дирижабли, вече не функционира. Тогава се родила идеята за използване на двустенен найлонов материал, използван за изграждането на парници. И така се родили неговите цилиндрични балони. “Много е евтино, икономично и издръжливо. Трябва да го патентовам,” шегува се Парк.

Той започва да пуска балони всяка седмица от март до началото на юли, когато въздушните течения са благосклонни. Те пренасят брошури и малки радиоприемници, с които севернокорейците могат да слушат дезертьорски радио станции, излъчвани от Юга. Мнозина определят кампанията като противоречива. Парк дори е обвиняван в подкопаване на дипломатическите отношения между двете страни. Полицията постоянно се опитва да спре Парк и компания, но групата започва да пуска балоните тайно.

Всичко продължава до септември 2008 г., когато Парк привлича огромно внимание. Той е сред едва десетима дисиденти от цял свят, които са поканени на обяд в Белия дом с тогавашния президент на Щатите – Джордж Буш. Отново тогава Пхенян започва да го приема сериозно и косвено да му отправя смъртни заплахи. На провела се малко по-късно двустранна среща, военни представители на Северна Корея носят със себе си кашони, пълни с брошури, които Парк изпратил по-рано с балоните си. Според тях подобни действия трябва да бъдат преустановени, а нарушителите да бъдат изправени пред съда. Впоследствие южнокорейските власти умоляват Парк да преустанови дейността си, но без особен успех.

През 2010 г. Пхенян заплашва, че ще открие артилерийски огън към всяка позиция, за която сметне, че се използва за пускане на балони с агитационни материали. Но дори това не успява да сплаши Парк и сподвижниците му, които продължават да изпращат на север флашки с музикални клипове, както и реклами на Samsung, Hyundai и др.