Мрачният "пазител" с празни джобове

За Guardian поредицата със статии са първите серийни разкрития. Вестникът разкри скандал за подкупи в британски подизпълнител в отбранителната промишленост BAE Systems. Той изнесе и скандала с подслушванията около медийния магнат Рупърт Мърдок. И заедно с основателя на Wikileaks Джулиан Асанж публикува секретни американски дипломатически грами.

С разкритията на  Грийнуолд около PRISM обаче Guardian достигна нов връх в общественото възприятие. Журналистът получи редица покани за участие в много гледани телевизионни предавания на CNN, ABC и NBC. Неговите статии бяха частично споделени над 100 000 пъти в социални мрежи като Facebook и Twitter и по този начин достигнаха до много по-широка аудитория по целия свят. А определянето на медията като чисто "британска", както я нарече New York Times в своя статия, се посреща на нож от служителите в САЩ.

Но и последните разкрития не се изплащат от икономическа гледна точка. Издателството, което издава и неделния вестник Observer, отчете загуба през 2012 г. При приходи от продажби в размер на 254,400 млн. лири (300 млн. евро) загубата е в размер на 75,6 млн. лири.

Компанията трябва да се справи преди всичко със спадащите приходи в печатния бизнес. Те не могат да бъдат компенсирани от приходите от дигиталния бизнес, които наистина скачат с цели 16,3 на сто, но допринасят едва с 45,7 млн. паунда към всички приходи.

Това се отразява на предизвикателството, което отново стои пред цялата индустрия, пише GMG Андрю Милър. Така или иначе, резервите от наследството на бившия  собственик на Guardian Джон Скот се стопят като ланшен сняг. Всичко това налага жестоко затягане на коланите. През 2011 г. издателството обяви, че ще съкрати разходите с 25 млн. паунда до 2016 г., а 100 от 650 редакторски места ще бъдат съкратени. На вътрешни заседания дори е обсъждано прекратяване на печатното издание.

Това обаче не успя да накара създателите на Guardian да се откажат от стратегията си да предлагат всичко безплатно. Всички статии се публикуват безплатно в мрежата, дори преди публикуването на печатното издание - „online first“ е девизът на издателството.

"Като издатели на вестник сега можем да поддържаме по-добра комуникация с нашите читатели от всякога", казва главният редактор Алън Ръсбриджър пред германския Zeit. „Ако въведем платено съдържание, ние ще загубим достъпа до читателите и в останалата част от света". Пари трябва да носи рекламата - във Великобритания, както и в САЩ, където има специално онлайн издание.

Резултатът: докато печатното издание на Guardian продължава да спада, онлайн изданието е по-голямо от всякога. 77 милиона потребители имат достъп до сайта всеки месец (уникални посетители). От тях малко над 26 млн. са от Обединеното кралство, американската аудитория наброява 23 милиона посетители на месец.

Всичко това обаче повдига и днес въпроса - възможно ли е по този начин да се финансира в дългосрочен аспект качеството на журналистиката на Guardian? Промяна към по-добро финансово положение все още не е видима. „Ние ще отчитаме и през следващите години значителни финансови загуби и ще използваме финансови средства, които ще инвестираме в нашия бъдещ растеж и устойчиво развитие", пише главният изпълнителен директор на GMG Андрю Милър в годишния доклад за 2012 г.

И ако пазарните условия се влошат допълнително, издателят ще наложи допълнително намаляване на разходите. Независимо от това няма алтернатива - преминаването от аналогово към цифрово съдържание по-скоро ще се ускори, вместо да се забави.

„Guardian  е изключителен модел на стратегия за безплатно съдържание в англосаксонското пространство", казва Стефан Рус-Мол от Университета в Лугано, Швейцария. „Въпреки това, без модел за плащане на статии е трудно да се финансира качествената журналистика“, поясни преподавателят по медийни науки в интервю за Handelsblatt Online.

„През последните години стана ясно, че онлайн рекламата не е достатъчно печеливша противно на очакванията. Страхувам се, че това е вярно дори за Guardian, въпреки огромния английски пазар и високото качество", казва той.