Може ли наистина да проработи забраната за достъп до социалните мрежи на деца в Австралия

Австралия предприе амбициозен социален експеримент в нашия миг от историята – такъв, който според експертите може да постигне нещо, което родители, училища и други правителства са опитвали с различен успех: да държат децата далеч от социалните медии, докато не станат на 16 години.

Новият закон, одобрен от парламента в края на ноември, е опит да се плува срещу много течения на съвременния живот – страховити сили като технологии, маркетинг, глобализация и, разбира се, желязната воля на един тийнейджър, пише Associated Press. И подобно на усилия от миналото, целящи да защитят децата от неща, за които според родителите не са готови, ходът на страната е амбициозен, но не и съвсем прост, особено в свят, в който младите хора често се оформят, определят и съдят от онлайн компанията, която поддържат.

Забраната ще влезе в сила едва след година. Нo как Австралия ще успее да я приложи? Това не е ясно, нито ще бъде лесно. TikTok, Snapchat и Instagram са се вкоренили толкова много в живота на младите хора, че да се откажат изцяло от тях ще бъде трудно.

Възникват и други въпроси. Ограничава ли забраната свободата на изразяване на децата и – особено за тези в уязвими групи – изолира ли ги и ограничава ли възможността им да се свързват с членове на тяхната общност? И как изобщо социалните мрежи ще проверяват възрастта на хората? Не могат ли децата просто да заобикалят такива технически подробности, както често го правят?

В крайна сметка живеем в 21 век – епоха, в която социалните медии са основен инструмент на комуникациите за повечето, родени през последните 25 години, които търсят общите култури на тенденциите, музиката и меметата в един фрагментиран свят. Какво се случва, когато голяма част от тях отпаднат?

Дали инициативата на Австралия е добро, отдавна очаквано развитие, което ще защити уязвимите, или ще се превърне в добронамерен експеримент с непреднамерени последици?

Платформите ще бъдат държани под отговорност

Законът предвижа платформи като TikTok, Facebook, Snapchat, Reddit, X и Instagram да носят отговорност с глоби от до 50 млн. австр. долара (33 млн. щатски долара) за системни пропуски в предотвратяването на притежаването на акаунти от деца на възраст под 16 години. „Ясно е, че компаниите зад социалните медии трябва да бъдат държани отговорно, което Австралия се опитва да направи“, казва Джим Стейър, президент и главен изпълнителен директор на неправителствената организация Common Sense Media.

Лидери и родители в страни по целия свят следят политиката на Австралия отблизо, тъй като мнозина искат да защитят малките деца от опасностите на интернет – и, нерядко, едни от други. Повечето държави са поели по различни пътища – от изисквания за съгласие от родителите до минимални възрастови граници.

Много експерти по безопасността на децата, родители и дори тийнейджъри, които са чакали за достъпа си до социалните мрежи, смятат хода на Австралия положителна стъпка. Те казват, че има достатъчно основания децата да чакат.

„Това, което е най-важно за децата, подобно на възрастните, са истинските човешки взаимоотношения. По-малко време в екрана означава повече време за общуване, а не по-малко“, коментира Джули Селфо, основател на Mothers Against Media Addiction (MAMA) – група родители, чиято цел е да се бори с вредите на социалните медии върху децата. „Уверена съм, че можем да подкрепим децата си да си общуват по всякакви начин, освен да споделят последното меме“.

Вредите за децата от социалните медии са добре документирани през двете десетилетия, откакто стартирането на Facebook даде началото на нова епоха в начина, по който светът комуникира. Децата, които прекарват повече време в социалните мрежи, особено между в предтийнейджърската или ранната тийнейджърска възраст, са по-склонни да изпитат депресия и тревожност, показват редица проучвания – макар че още не е ясно дали има причинно-следствена връзка.

Нещо повече, много от тях са изложени на съдържание, което е неподходящо за тяхната възраст, включително порнография и насилие, както и на социален натиск по отношение на възприемането на тялото и грима. Те са подложени и на психически и сексуален тормоз и нежелани предложения от връстници, както и непознати възрастни. Тъй като мозъкът им не е напълно развит, тийнейджърите, особено по-младите, върху които се фокусира законът, са също така по-засегнати от социални сравнения, отколкото възрастните, затова дори щастливи публикации от приятели може да ги вкарат в негативна спирала.

Какви нежелани вреди може да бъдат причинени?

Много мащабни инициативи, особено насочените към социално инженерство, може да предизвикат странични ефекти – често непреднамерени. Може ли това да се случи и в това отношение? Какво, ако изобщо има нещо, могат да загубят децата, ако се отделят децата от мрежите, в които участват?

Пол Таске, заместник-директор по съдебните дела в технологичната лобистка група NetChoice, смята забраната за „едно от най-крайните нарушения на свободата на словото на световната сцена днес“ и дори изразява облекчение, че Първата поправка не позволява приемането на подобен закон в САЩ.

„Тези ограничения ще доведат до огромна културна промяна“, казва Таске.

„Австралийското правителство не само пречи на младите хора да се ангажират с въпроси, които ги вълнуват, но и го прави дори ако родителите им нямат нищо против да използват цифрови услуги“, казва той. „Родителите познават най-добре децата си и техните нужди и те трябва да вземат тези решения за семействата си – а не голямото правителство. Този вид насилствен контрол върху семействата неизбежно ще има последващи културни последици.“

Дейвид Инсера, сътрудник по въпросите за свободата на словото и технологиите в Kato Institute, нарича закона „толкова полезен, колкото пепелник на мотоциклет“ в скорошна публикация. Макар че законът в Австралия не изисква „твърда проверка“, например качването на снимка на лична карта, казва той, той призовава за ефективна „възрастова гаранция“, която включва редица начин, по които компаниите могат да оценят възрастта на някой. Според него нито една система за проверка не може да гарантира точност, като същевременно защитава неприкосновеността на личния живот и не засяга пълнолетните в този процес.

Защитниците на неприкосновеността на личния живот също изразиха загриженост относно въздействието на закона върху онлайн анонимността, която е крайъгълен камък на онлайн комуникациите – и нещо, което може да защити тийнейджърите в социалните платформи.

„Независимо дали става въпрос за религиозни малцинства и дисиденти, младежи от ЛГБТК общността, хора в ситуации на насилие, подаващи сигнали за нередности или безброй други в сложни ситуации, анонимното изказване е изключително важен инструмент за безопасно оспорване на властта и изразяване на противоречиви мнения“, казва Инсера. „Но ако всеки потребител на онлайн платформи трябва първо да се идентифицира, тогава неговата анонимност е изложена на риск.“

Други държави също се опитват да измислят решение

По-рано тази година родителите във Великобритания и цяла Европа се организираха в платформи като WhatsApp и Telegram, за да обещаят да не купуват смартфони на деца под 12 или 13 години. Този подход не струва почти никакви пари и не изисква намеса от страна на правителството. В САЩ някои родители не допускат децата си до социалните мрежи или неорганизирано, или като част от организирана кампания, като например Wait Until 8th – група, която помага на родителите да забавят достъпа на децата до социалните мрежи и телефоните.

Тази есен Норвегия обяви плановете си да забрани на деца под 15 години да използват социални мрежи, а Франция тества забрана на смартфони за деца под 15 години в ограничен брой училища – политика, която при успех може да бъде въведена в цялата страна.

Законодателите в САЩ проведоха многобройни изслушвания в Конгреса – последното беше през януари – относно безопасността на децата в интернет. Въпреки това последният федерален закон, насочен към защита на децата онлайн, е приет през 1998 г., което е шест години преди основаването на Facebook. През юли Сенатът прие с огромно мнозинство законодателство, целящо да защити децата от опасно онлайн съдържание, давайки тласък първото голямо усилие на Конгреса от десетилетия насам за повишаване на отговорността на технологичните компании. Оттогава обаче Законът за безопасността на децата в интернет е в застой в Камарата на представителите.

Макар че няколко щата са приели закони, изискващи проверка на възрастта, те са блокирани в съда. Юта стана първият щат, който прие закони за регулиране на използването на социални мрежи от деца през 2023 г. През септември съдия издаде предварителна забрана срещу закона, който щеше да изисква от компаниите зад социалните медии да проверяват възрастта на потребителите, да прилагат настройки за поверителност и да ограничават някои функции. NetChoice също така получи съдебни разпореждания за временно спиране на подобни закони в няколко други щати.

А през май миналата година главният консултант по здравеопазването на САЩ Вивек Мурти заяви, че няма достатъчно доказателства, че социалните мрежи са безопасни за децата. Той призова политиците да се справят с вредата от социалните мрежи по същия начин, по който регулират неща като столчета за кола, бебешки храни, лекарства и други продукти, които децата използват.

„Защо продуктите на социалните медии трябва да са по-различни? Децата може да се опитат да заобиколят ограниченията – точно както правят с алкохола, тютюна или наркотиците – но никой не казва, че понеже се опитват, трябва да им дадем неограничен достъп до тях“, коментира Селфо от MAMA. „Родителите не могат да поемат цялата отговорност за безопасността на децата в интернет, защото проблемите са заложени в дизайна на продуктите. И затова се нуждаем от политики, които да държат големите технологични компании отговорни за това дали продуктите им са безопасни.“