Как Meta се подготви за изборите за Европейски парламент?

Освен това съдържанието, отбелязано като невярно, се маркира визуално като такова, така че хората да могат сами да решат за себе си дали да го четат, да му се доверят и дали биха го споделили. Такива етикети се поставят не само на снимки, но и на видеа, включително и в изчезващите клипове в Stories. Към тях също така има и линк, водещ до оценката, направена от проверяващите фактите, за да може всеки потребител да се запознае в детайли с решението на компанията.

„За съдържание, оценено като частично невярно или с липсващ контекст, ще прилагаме по-лек предупредителен знак“, посочва компанията.

Администраторите на страници също така получават известия, ако се опитват да споделят съдържание, което е определено като невярно.

Информацията от проверяващите фактите се ползва не само за маркирането на съдържанието в Instagram и Facebook, но трениране на модела за машинно обучение на Meta. Компанията залага, че по този начин ще може да улавя по-лесно и по-голям обем от фалшиви новини.

Важно уточнение е, че проверяващите фактите не премахват акаунти или страници от приложенията на Meta.

Самите потребители имат важна роля, защото могат да маркират съдържание, което смятат за невярно, подавайки сигнали до платформата.

Meta изтъква, че насърчава медийната грамотност, включително и в България, така че хората да могат да вземат информирани решения какво четат, на кого да се доверят и какво да споделят.

Технологичният гигант изтъква, че изкуственият интелект и машинното обучение също помагат в процеса на проверка на фактите. Компанията казва, че е разработила системи, които автоматично засичат нови вариации на съдържание, за което проверяващите вече са взели мерки. „След като изкуственият интелект засече подобни вариации, можем да ги маркираме и да ги изпратим към партньорите ни за проверка на фактите за проверка“, казва компанията.

Кой проверява фактите в Meta у нас?

В България с проверка на фактите в социалните мрежи на Meta се занимават две основни компании – AFP и FactCheck.bg. За да може една подобна организация да бъде партньор на технологичния гигант, е нужно тя да бъде сертифицирана от независимата Международна мрежа на проверителите на факти (International Fact-Checking Network), посочва Meta.

“FactCheck.bg е независима и сертифицирана организация, точно както всички наши трети страни партньори за проверка на факти. Тя е сертифицирана от непартийната Mеждународна мрежа за проверка на факти, която гарантира, че организацията се придържа към принципите на безпартийност, справедливост, прозрачност на източниците и методологията и открита и честна политика за корекции”, гласи отговорът на Meta.

Все пак компанията изтъква, че партньорите, проверяващи фактите, няма как да прегледат всички потенциално неверни твърдения онлайн. Те по-скоро се фокусират върху идентифицирането и справянето с вирусна дезинформация, особено при очевидни измами.

„Партньорите за проверка на фактите дават приоритет на доказуемо неверни твърдения, особено тези, които са навременни или актуални и важни за човека“, коментират от компанията.