Какво се случва в главата на Мъск? 

В понеделник Илон Мъск обяви два плана за мир - единият за Украйна, а другият за Twitter. С този за Украйна той настрои срещу себе си нейния президент и половината западен свят. В казуса с Twitter нещата са по-прости. Поне на пръв поглед. Сега Мъск иска да закупи услугата за кратки съобщения при първоначалните условия и да плати 44 млрд. долара за нея, при условие че Twitter оттегли иска си и по този начин му спести съдебното дело.

Какво се случва в главата на Мъск? Дали адвокатите и доверениците му са го убедили, че ще загуби делото? Приятелите и бизнес партньорите на Мъск вече бяха доста ядосани, че личната им кореспонденция ще бъде извадена на бял свят по време на изслушването на доказателствата и че ще трябва да бъдат на разположение за разпит, пише в свой анализ WirtschaftsWoche. 

Освен всичко друго стана известно, че главният изпълнителен директор на германското издателство Springer Матиас Дьопфнер е предложил набързо на Мъск да поеме управлението на Twitter, включително с план за действие. „Защо не купиш Twitter? Бихме могли го управляваме вместо теб и да го превърнем в истинска платформа на свободната реч. Това би било истински принос към демокрацията“. Няколко минути по-късно Мъск отговаря: "Интересна идея". Дьопфнер връща: „Говоря сериозно. Това е възможно. И ще бъде забавно“. 

Или Мъск просто е подновил интереса си към Twitter и неговата функция на говорител за себе си и за останалия свят? Както през април, когато искаше да спаси Twitter? Мъск, който не може да признае поражение, ще твърди, че последното е вярно. Във вторник той почти запази мълчание. „Купуването на Twitter ускорява създаването на X - приложението за всичко", написа той в Twitter.

Със сигурност не е необичайно съдебните дела да бъдат избегнати чрез извънсъдебни споразумения в последния момент. Но обикновено и двете страни правят отстъпки. Фактът, че сега Мъск предлага пълната сума при договорените тогава условия, е изненадващ.

Единственото, което е ясно, е, че последният му залог бе претърпял огромен удар в месеците на протакания. Не само заради талантите, които напуснаха компанията оттогава.

Това, че Twitter винаги е имал проблем с фалшивите акаунти, е не само общоизвестен факт. Той беше и в основата на плана на Мъск за промяна на позиционирането на Twitter чрез проверка на потребителите му и по този начин да му се придаде надеждност. Кампанията на Мъск доведе до това, че Twitter вече изглежда като зомби, управлявано предимно от бот мрежи. Кой все още може да рекламира там с чиста съвест, особено след като конкуренцията е ожесточена, а задаващата се рецесия вече свива маркетинговите бюджети? 

Съдебен процес би влошил ситуацията много повече. Защото стратегията на Мъск изглеждаше, че представя настоящите мениджъри и акционери на Twitter като измамници, които вероятно ще трябва да платят обезщетение на рекламодателите за фалшиви претенции. Twitter щеше да бъде изпепелен и можеше да се наложи Мъск да го купи така или иначе.

Междувременно нараснаха съмненията дали милиардерът, с неговите импулсивни решения, е подходящият човек за управление на платформа, която се превръща в оръжие със силата на мненията там.

И така, накъде върви Twitter? Една от идеите е услугата да бъде организирана като фондация, която управляват нейните потребители. Участието на потребителите е в основата на т.нар. Уеб 3.0, но този модел вече показа слабости при превземането на криптоплатформи от хакери. Освен това 44-те милиарда долара не идват само от Мъск, а и от други инвеститори. Мъск няма пари за раздаване. А дори и да искаше, нямаше да може да го направи заради финансовите си партньори.

Засега Twitter остава голяма строителна площадка. И в това се крие трагедията на случилото се. Защото Мъск би трябвало да се съсредоточи върху двете си мисии - да проправи пътя на възобновяемите енергийни източници и да колонизира Космоса, ако Земята стане необитаема.

Вместо това той не само се превръща в международна мишена за политическите си окопни войни с Twitter, но и защото всички решения винаги ще падат върху него, дори ако назначи главен изпълнителен директор.

Преди всичко, той все повече затъва. В Tesla той иска да навлезе на пазара на обслужващи роботи с Optimus. Същевременно се опитва да създаде своя суперкомпютър Dojo като доставчик на услуги за изчислителна мощ по примера на Amazon Web Services. Tesla се занимава и с миннодобивна дейност.

Електрическите автомобили на Tesla вече атакуват не само традиционните производители на автомобили, но и агресивни нови производители от Китай. Твърде обикновеното обещание за автономното шофиране за всички по-нови коли Tesla без дооборудване може да му донесе групови искове или дори забрана от регулаторните органи.

В SpaceX залогът е още по-голям. Китайците и руснаците се борят за надмощие в космическото пространство и това засяга стратегическите интереси и сигурността на Запада. В лицето на Гуин Шотуел Мъск поне има оперативен ръководител в SpaceX, който управлява компанията вместо него и с когото изглежда се разбира. Tesla все още не разполага с такъв, но има шефове на автомобилни компании, които търсят нова позиция.