Вредят ли социалните мрежи на хората?

Полагането на изпити винаги е неприятно, но дъщеря ми вярва, че има допълнителна причина да се оплаква, пише Тим Харфърд за Financial Times. Две от нейните задания са насрочени за един и същ ден, така че тя може да си вземе почивка между тях само в компанията на квестор. „Дори не мога да разполагам с телефона си“, протестира тя.

Тъй като съм най-лошият родител на света, смятам, че би било много добре за психичното ѝ здраве да остане без телефона си за няколко часа. Тя би могла да ме предизвика да го докажа, но по-разумно завърта очи и се отдалечава.

Ърнест Хемингуей веднъж е заявил, че „морално е това, след което се чувстваш добре, а неморалното е това, след което се чувстваш зле“. Не съм сигурен дали това издържа на философски преглед, но мисля, че си струва да се запитаме колко често се чувстваме зле, след като сме прекарали известно време в социалните мрежи. След като скролвам в Twitter, обикновено се чувствам обезсърчен и с малко отвращение към себе си, което никога не изпитвам, когато прочета книга или свястно списание.

Това е изживяването на мъж на средна възраст в Twitter. Какво ще кажете за преживяването на тийнейджърка в Instagram? Преди няколко месеца психологът Джонатан Хайд публикува есе в The Atlantic, в което твърди, че Instagram е токсичен за психичното здраве на девойките. В крайна сметка това е „платформа, която момичетата използват, за да публикуват свои снимки, очаквайки публичните оценки на другите“.

Това съвпада с изследванията на самата Facebook, която притежава Instagram. Във вътрешна презентация, изтекла миналата година чрез изобличителката Франсис Хауген, се казва: „32% процента от тийнейджърките казват, че когато не се чувстват добре в телата си, Instagram ги кара да се чувстват по-зле.“ В Обединеното кралство между 2003 и 2018 г. се наблюдаваше рязко увеличение на тревожността, депресията и самонараняванията и по-умерено - на хранителните разстройства, при хора под 21-годишна възраст.

В абсолютни стойности тревожността, депресията, самонараняването и хранителните разстройства са по-често срещани при момичетата, отколкото при момчетата. Подобни тенденции могат да бъдат открити в САЩ и другаде в англоезичния свят. Екип от психолози, включително Хайд, е открил увеличение на самотата, докладвана от 15 и 16-годишни в повечето части на света. Данните често изглежда показват, че тези проблеми се влошават след 2010 г.

Има и други обяснения за увеличаването на тревожността сред тийнейджърите (банковата криза от 2008 г.; пандемията и локдауните; стрелбите в училища; изменението на климата; Доналд Тръмп), но нито едно от тях не отговаря напълно на наблюдавания модел, при който животът за тийнейджърите започва да се влошава около 2010 г. в много части на света. Това, което се вписва в модела, е разширяването на достъпа до смартфоните.

Тази корелация предполага проблем, но едва ли е категорична. Голямо и подробно проучване на Ейми Орбън и Андрю Пржибилски от Оксфордския университет установява много малка връзка между времето, прекарано пред екрани, и благополучието на юношите. Това проучване ми изглежда по-щателно и надеждно от повечето, но с една голяма слабост: то обединява всички форми на екранно време - от Disney+, през Minecraft и TikTok, до Wikipedia.

Три скорошни анализа подхождат към темата по съвсем различен начин. Един, от Лука Брагиери и двама негови колеги икономисти, разглежда разпространението на Facebook в университетите в САЩ между началото на 2004 г., когато беше пуснат в Харвард, и края на 2006 г., когато беше предоставен на широката публика. Тъй като това разпространение е много неравномерно, то създава квази-рандомизирано изследване, което е по-добър източник на данни от общите корелации.

Изследователите откриват голям негативен ефект от стартирането на Facebook върху психичното здраве – някъде с около 20-25% по-лош от загубата на работа. Facebook от 2005 г. не е същият като днешните социални мрежи: вероятно е бил по-малко пристрастяващ и по-малко натрапчив, а и не беше достъпен чрез смартфони. Ако тогава беше лошо, човек се чуди за въздействието на социалните медии сега.

Другите две проучвания бяха очарователно прости: те помолиха участниците в експеримент, избрани на случаен принцип, да се изключат от социалните мрежи за известно време, докато контролната група продължава както преди. По-голямото проучване на Хънт, Олкот, Брагиери и други помоли хората да напуснат Facebook за четири седмици по време на междинните избори в САЩ през 2018 г. При по-малкото, но по-скорошно, проучване на изследователи от университета в Бат (Великобритания) участниците избягваха всякакви социални мрежи за една седмица.

Резултатите и от двете проучвания бяха поразителни, с ясни подобрения в различни измерители за щастие, благополучие, тревожност и депресия. Изглежда, че отдихът от социалните мрежи е полезен за душата. Интригуващо е, че най-големият ефект в проучването на Олкот и Брагиери е, че хората, които временно са напуснали Facebook по време на експеримента, е много по-малко вероятно да го използват след това.

Не знам дали двучасовата пауза от телефона наистина би била добра за психичното здраве на дъщеря ми. Нито пък смятам, че аргументите в полза на благополучието без социални мрежи са доказани безспорно. Това не трябва да е изненада. Исторически отне време, за да се докаже, че цигарите причиняват рак на белите дробове. Ако социалните мрежи причиняват депресия и тревожност, ще отнеме време това да бъде демонстрирано. На този етап човек може само да се чуди.