Facebook създава „Върховен съд“ за речта на омразата

Най-голямата социална мрежа в света Facebook планира да създаде нов независим орган за надзор това лято, за да се бори последователно с коментарите на омразата. Това обяви говорителят на Facebook Ник Клег в понеделник по време на събитие на Hertie School of Governance в Берлин. Панелът ще събере 40 члена от цял свят, включително академици, юристи, журналисти и други експерти.

Бившият британски вицепремиер призна, че предишните правила на Facebook за речта на омразата са „предмет на много дебати“. Поради тази причина Facebook ще създаде този независим надзорен орган. „Решенията на групата ще бъдат прозрачни и задължителни, така че хората да могат да възразят срещу нашето съдържание“, каза Клег, цитиран от Handelsblatt.

Бордът ще се съветва по спорни въпроси, които потребителите на Facebook предлагат - например, дали коментарите от омразата трябва да бъдат заличавани в бъдеще последователно или да останат онлайн, но да им бъде предоставено предупреждение. Също така би било възможно такива коментари да бъдат ограничавани в полето на потребителите, тоест, почти да не са видими за  потребители на Facebook. Клег подчерта, че решенията на този орган трябва да бъдат задължителни за Facebook.

Същевременно Клег посочи, че платформата на Facebook няма може да предотврати напълно речта на омразата. „Интернет, в крайна сметка, е технология, която сама по себе си не може да е или само добра, или само лоша. Печатарската преса донесе на човечеството красотата на Шекспировата „Комедия от грешки", но също и омразата на Хитлеристката „Моята Борба“, поясни мениджърът. Всяка голяма технологична революция следва даден модел. „Първо има еуфория, след това -  страх, а накрая намираме разумния баланс", каза още Клег.

Идеята за Върховния съд на Facebook е на Ноа Фелдман, автор и професор по право от Харвард, който постави концепцията за „Върховния съд на Facebook“ на главния оперативен директор Шерил Сандберг през януари 2018 г. Той е и кoлумнист на Bloomberg.

Проектът на Фелдман очертава необходимостта от независима и прозрачна комисия, която да подпомага регулирането на решенията за съдържанието. Той е бил предаден на Зукърбърг, а Facebook в крайна сметка наема Фелдман да напише „Бяла книга“ за идеята и да остане като съветник в компанията. Първият път, когато идеята бе публично публикувана, беше в подкаст, който Зукърбърг прави с Езра Клайн от Vox, където споменава идеята за независим апелативен процес „почти като Върховния съд“.

Мина повече от година от тогава и повече от седем месеца, откакто Зукърбърг официално обяви плановете си за изграждане на надзорен съвет, а компанията все още се опитва да постигне съгласие по своята основна структура. Основните решения като това колко членове трябва да има, как трябва да бъдат избирани тези членове и колко мнения ще разгледат, все още не са решени.

Ориентировъчният план на Facebook е описан в проектохарта. Компанията ще създаде глобален борд от 40 души, съставен от хора, назначени от Facebook. Не е ясно колко съдържателни дела ще разгледа бордът, въпреки че Facebook предвижда всеки случай да бъде преразгледан от 3 до 5 членове. След като бъде взето решение, то е окончателно и членовете на управляващия съвет ще напишат публично обяснение и дори могат да предложат как Facebook да променя политиките си.

Това безспорно представлява сериозно предизвикателство. Независимостта на борда със сигурност ще бъде проблем. Постигането на реална независимост ще бъде сложно, като се има предвид, че Facebook планира да назначи първоначалните членове на съвета, които ще работят с тригодишен мандат. Компанията също така ще им плаща, макар и чрез тръст. След това планът е Бордът сам да избере заместващите членове, когато изтече мандатът му. Идеята е, че въпреки че Facebook ще може да назначи първоначалната група, бъдещите поколения на Борда ще бъдат освободени от влиянието на социалната мрежа.

"Не само хората, които избираме, а процесът, по който ги избираме", казва пред Bloomberg Макензи Томас, програмен мениджър на Facebook, който помага за ръководенето на проекта за Надзорния съвет. Тя подчертава, че е важно Бордът сам да избира собствените си заместващи членове като ключов елемент от независимостта му. „Това е начална точка“, добавя тя.

Освен това има и друг проблем - малко вероятно е Бордът да се събира със скоростта, необходима за справяне с "вайръл" тенденциите в интернет. Нереалистично е да се очаква, че решенията на борда ще се случат със скоростта, необходима за една „полиция в интернет“. Това означава, че Бордът най-вероятно ще служи по-скоро не като превантивен лечител, а т. нар. post-mortem  - начин за преразглеждане на вече взети решения и в случай на нужда, ще издава решения, които биха могли да повлияят на начина, по който бъдещите постинги ще се обработват от модераторите.

И така - в свят, в който Facebook се смята за прекалено силен, и в който компанията непрекъснато бива критикувана от някои за прекалено много действия, а от други – за твърде малко действия, новият надзорен съвет представлява потенциално решение на един от най-трудните проблеми на Facebook: Неговият контрол над глобалната реч. Този нов Борд, който все още не съществува, ще взема решения за съдържанието на глобална мрежа от 2,4 милиарда души, което го прави де факто Върховния съд на свободната реч за една от най-големите общности в интернет.  Но сега Facebook рекламира своята визия с надеждата да превърне я превърне в реалност, на която хората могат да се доверят.