Още данни за прозрачността
Съобщението му е част от актуализиран доклад за прозрачността на Facebook, който разкрива как компанията се справя с неподходящото съдържание и исканията за потребителски данни от страна на правителствата.
От него става ясно, че в периода от началото на годината до края на юни българските власти са отправили 18 искания за предоставяне на информация от социалната мрежа, едно от които е било поискано по спешност. Те са били за общо 23 акаунта в социалната медия. От тях Facebook е отговорила на 83%.
За първи път Facebook обяви в четвъртък отделни данни за тормоз в социалната мрежа, заявявайки, че е идентифицирала около 2,1 милиона такива постинги в услугата между април и септември, като около 15 процента са открити проактивно преди оплаквания на потребителите.
Сред другите забележителни актуализации са рязък ръст през първата половина на годината в исканията за цензура на руските и пакистанските власти и заявки за потребителски данни от индийските власти, показва статистиката на Facebook.
През последните две години Facebook е подложена на обстрел заради самоувереността си в разработването на инструменти за борба с екстремисткото съдържание и пропагандни операции. А американските разузнавателни агенции стигнаха до извода, че Русия се е намесила в изборите през 2016 г., за да помогне на Доналд Тръмп да ги спечели, като е подкопавала доверието към кандидата на демократите Хилари Клинтън. Русия отрече всякаква намеса в изборите.
Материалът на New York Times, който разкрива, че Facebook е използвала фирмата за връзки с обществеността Definers, за да атакува критици и съперници, породи нови критики.
Facebook е прекратила сътрудничеството с тази фирма в сряда, когато, както твърди Зукърбърг, той е разбрал за това. Освен това социалната мрежа ще провери отношенията си с всички PR агенции, за да се избегнат такива случаи в бъдеще.
Facebook призна след публикуването на материала, че онлайн мрежата е работела съвместно с PR компанията Defenders, която е насърчавала журналистите да преглеждат отблизо анти-Facebook кампании, например финансирането на организацията "Freedom from Facebook". Предполага се, че сред финансиращите ѝ лица е Джордж Сорос, който често е подложен на критични коментари от консерватори като президента Доналд Тръмп, но също така и е замесван в антисемитски конспиративни теории.
„Намерението беше да покажем, че това не е само спонтанна кампания на местно равнище, както твърди вестникът, но подкрепена от известен критик на нашата компания", защитава се Facebook. Бизнес отношенията с Definers приключиха „снощи", пояснява мрежата. Фондацията на Сорос отхвърли всякакви връзки с „Freedom from Facebook“.
Американският сенатор Ейми Клобучар заяви, че ще поиска от Министерството на правосъдието да проучи дали фирмата за връзки с обществеността е била ангажирана с неразкрита политическа дейност, докато законодателите обмислят нови правила за Facebook.