Дори самият Facebook не разбира Facebook

Google Plus е мъртъв и най-очевидният коментар за това е: О, все още ли съществуваше? Смъртта на бившия конкурент на Facebook е напълно заслужена. Независимо от това този край маркира и една кулминация.

Социалните медии са текущото състояние на цифровото общество, задаващи тона на обществеността, политиката, неприкосновеността на личния живот в целия свят. Това е може би и точното време за един по-общ преглед на социалните медии през 2018 г.

Всеобхватността на смартфона често бива оплаквана, но това е само хардуер, който често се надценява от онези, които през 20-ти век бяха социализирани. Ключът е това, което хората правят със смартфоните си и това е до голяма степен е „нещо социално“.

Марк Зукърбърг обяви през 2010 г., че през следващите пет години „всяка индустрия ще бъде преосмислена по даден начин от социалните медии". Точно така не се случи, но и мнението му не се оказа напълно погрешно.

Facebook е най-могъщата компания в света. Почти навсякъде маркетингът се движи в посока към социалните медии, а Facebook генерира повече рекламни пари от всички радиостанции в света, взети заедно.

В същото време цялостната социална промяна – от гласовитите протести, като #MeToo до авторитарните дяснонационалистически възходи, се подхранват от социалните медии или просто стават възможни заради тях.

Това развитие на икономическата и социалната мощ бе предвидимо в края на миналия век, така че развитието на Google Plus започна с безпрецедентен натиск върху Google. В началото на 2012 г. главният изпълнителен директор Лари Пейдж заяви, че Google Plus е „социалният гръбнак" на цялата компания, като ще бъде интегриран във всички услуги.

Спирането по повод на открит през март хакерски набег, при това наличен от много години, казва преди всичко: Дори и с практически неограничени ресурси и най-високата ангажираност цифровата, социалната свързаност, трудно може да бъде победена.

Това е лоша новина за Google, а също и за идващото дигитално общество. Тъй като с един поне теоретичен конкурент на Facebook би могло да бъде създаден коректив. Между другото, нека не забравяме за честите призиви за "европейски Facebook". Също така възниква и песемизъм за иначе похвални инициативи, като децентрализираната социална платформа Solid на изобретателя на WWW Тим Бърнърс-Лий.
 
Добре познатият икономически ефект от мрежата предполага, че потребителите на мрежов продукт се възползват от нарастващия размер на мрежата. Това е още една причина, поради която е много трудно да се промени дадена мрежа или да се изгради нова. Изглежда има някаква цифрова природна константа: социална гравитация, термин, използван от Майкъл Сийман.

Социалната гравитация е повече от ефекта на мрежата - от една страна имаме способността на платформи за формиране на регионални монополни пазарни структури, а от друга - възприемането на самите потребители: няма, както е на традиционните пазари, много различни доставчици, а първата е същевременно и най-важната инстанция.

Това е най-очевидно в страни, чието население понастоящем е масово в социалните медии. В Югоизточна Азия например Facebook е синоним на интернет за много хора. Разпространението на смартфоните вкарва милиарди хора в пряк контакт със структурите на социалните медии.

Това е основна причина, поради която слухове в WhatsApp в Индия провокираха десетки смъртни случаи, понякога породени от тълпи от хиляди блъскащи се хора. Или защо дори разследващите органи на ООН приемат, че "фалшиви новини" във Фейсбук предизвикват подобните на геноцид бунтове срещу Рохинга в Мианмар. Или защо филипинският президент Родриго Дутерте форсира масови убийства с помощта на Facebook.

Тук обаче няма никаква причина за западния шовинизъм, защото същността на социалната гравитация е също толкова забележима и тук: социалните медии създават нова реалност в съзнанието на хората. И тъй като Facebook е колективно укрепваща, свързана в мрежа емоционална машина, възприемането на реалността е хиперемоционално. Усещането за реалност е реалността на 21-ви век. И създава "социални" неща.

Социалната гравитация означава, че най-голямата платформа има най-голямата сила да определи как цялото население ще възприема света - за съжаление без да може да го контролира точно. Дори Facebook не разбира Facebook. И Google очевидно не е разбрал Facebook и социалните медии като цяло.

И YouTube също показва как дадена платформа може да оформи обществото по трудно измерим и много проблематичен начин, особено чрез токсични конспиративни теории. Такива социално-медийни монокултури, пряк резултат от социалната гравитация, мащабират и засилват негативните ефекти върху обществото.

Никой днес не може надеждно да прецени проблемите, които ще ни споходят в следствие на всичко това. То прилича на рали състезание в мъгла. Сегашното поколение предупреждава децата си да не вярват на всичко, което виждат онлайн. Но след първия интензивен контакт със социалните медии голяма част от тях сама правили тази грешка и се втурва в социално- медийната реалност.

През декември 2016 г. човек описва как почти е станал расист, след като се е съсредоточил върху съдържанието на социалните медии на нео-нацистите от Alt-Right. Тъй като емоционализирането на социалните медии работи толкова добре, дори и да е различимо за потребителя.

Проучване от 2008 г. показа, че заплахите и безпокойството могат да накарат хората да се почувстват „по-добре". Емоционалните машини на социалните медии нямат съответстващ бутон, но тревожността, като еволюционно  животоспасяващо свръхчувство се надига навсякъде във всички медийни платформи и особено в социалните.

Тази емоционалност се допълва от липсата на баланс в социалните медии. Светът е много, много голям, така че можете да погледнете само част от него. Човек може да прекара целия ден, като чете истински от фактологична гледна точка новини за имигранти престъпници, просто защото отстранява и не обръща внимание на иначе много по-големия брой новини за престъпници неимигранти.

Прикритото човешко възприятие прави останалото, защото цялата налична информация лесно се бърка с цялата съществуваща информация. Ако никога не съм чел за прабългарски убийци, вероятно смятам, че такива няма.