Новият германски закон за интернет поставя социалните мрежи под прожекторите

Американските социални мрежи засилват дейността си в Германия, където нов закон превръща страната в тест за това дали на технологичните фирми може да се разчита за долавяне на разлика между свобода на словото и реч на омраза.

Facebook и Twitter добавиха към германските си сайтове нови функции, които да маркират спорното съдържание, и прекараха месеци, наемайки и обучавайки модератори, прилагащи новия интернет закон, влезнал изцяло в сила на 1 януари 2018 г.

Но няколко противоречиви изтривания на съдържание и блокиране на профили още през първите няколко дни от действието му дадоха нова сила на критиците, според които разпоредбите ще се отразят на свободата на словото, докато компаниите се опитват да избегнат глоби, пише британският в. Guardian.

След Втората световна война в Германия бяха приети едни от най-строгите закони срещу речта на омраза включително затвор за хората, отричащи Холокоста, или подбуждащи омраза срещу малцинствата. През последните години обаче все по-често бяха изразявани притеснения, че правилата не важат онлайн.

В рамките на новия закон, известен като NetzDG, социалните мрежи са застрашени от глоби до 50 млн. евро, ако не премахнат „очевидно нелегално“ съдържание или реч на омраза в рамките на 24 часа от получаването на известие за публикуването му.

Потребителите на платформи като Facebook, Twitter, Youtube, Instagram и Snapchat могат да маркират обидното за тях съдържание не само според стандартите на самата платформа, но и на новите държавни разпоредби.

Още преди влизането в сила на закона от Facebook започнаха да наемат все повече германоговорящи модератори, като в момента около 1200 души преглеждат съдържание от „центровете за изтриване“ на компанията в Берлин и Есен.

По информация на Guardian от Twitter също са започнали да наемат на работа повече германоговорящи служители с опит в правото, но все още оперират само от европейската си централа в Дъблин.

Данни за това как законът се отразява върху броя изтривания ще бъдат публикувани чак през юни. Миналото лято стана ясно, че средно по 15 000 поста са били изтривани в Герамния всеки месец.

Един от първите туитове, станал жертва на новия закон, е този на крайнодесен депутат от новогодишната нощ, в който се говори за „варварски, изнасилващи орди мюсюлмански мъже“. Междувременно политици от останалата част на спектъра предупредиха, че популистите може да използват законодателството, за да влязат в образа на жертви.

Заместник-председателят на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АГ) Беатрикс фон Щорх вече заяви, че е профилът й в Twitter е бил временно блокиран, а пост във Facebook е бил изтрит заради новия закон. В съобщението тя коментира поздравлението за Нова година на полицията в Кьолн, написано на арабски (преди това такова е имало и на немски, английски и френски). Източници на Guardian посочиха, че профилът в Twitter е бил блокиран заради конфликт с правилата на социалната мрежа, а не с NetzDG.

В същото време обаче съобщение в платформата на заместник-лидера на АГ в Бундестага Алис Вайдел в подкрепа на нейната колежка е бил изтрит именно заради нарушаване на германския закон.

Промените на воденото от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) правосъдно министерство станаха обект на критики от всички страни на политическия спектър. Докато АГ се оплакваше от „методи като на Щази“, имайки предвид цензурата на комунистическата власт в Източна Германия, критици отляво обвиниха държавата в това, че делегира права на частните компании, вместо да я вършат нейните съдебни органи.

Според депутата от Зелените Константин фон Ноц макар неговата партия от години да настоява за повече регулации в мрежата, NetzDG е бил приет набързо и съдържа някои съществени недостатъци. По думите му твърде много правомощия, изискващи правен опит, са дадени на технологичните компании.

Най-тиражираният германски вестник Bild също поиска новият закон да бъде премахнат.

Министърът на правосъдието Хайко Мас – един от неговите основните двигатели, се защити от критиките, заявявайки, че "подбуждането към убийство, заплахите, обидите и подстрекаването на масите и лъжите за Аушвиц" не са израз на право на мнение, а нападение срещу свободата на словото на другите.