Китайските имотни магнати са изгубили 65 млрд. долара заради ограниченията

Когато Хуей Ка Йен оглави голямо филантропско събитие през 2018 г., той говори надълго и нашироко за това как оцелявал със сладки картофи като дете в родното си село, пише Bloomberg.

Президентът на China Evergrande Group беше в разцвета си – с богатство от 40 млрд. долара той си съперничеше с Джак Ма, най-богатия човек в Китай. Хуей побърза да отдаде успеха си на Комунистическата партия. Същата година около една пета от милиардерите в страната идваха от имотния сектор, който е пълен с истории на хора, издигнали се от бедността към богатството, като на Хуей. Китай

Хуей Ка Йен. Снимка: Bloomberg LP

Всичко това се промени оттогава. Едногодишната кампания на Китай за контрол на бързо растящите цени на имотите потопиха най-големите строителни компании в страната, като продажбите на имоти намаляват 11 поредни месеца, а имотните магнати са загубили богатство за 65 млрд. долара. Индексът на Bloomberg Intelligence на китайските имотни акции се срина в понеделник до петгодишно дъно спрямо индекса Hang Seng China Enterprises.

Решителността на президента Си Дзинпин за постигане на „общ просперитет“ бележи коренна промяна и е сигнал за края на имотния сектор като фабрика за милиардери в Китай.

„Златните дни приключиха“, коментира Крейг Ботам, главен икономист за Китай в Pantheon Macroeconomics. „Имотите не могат да са двигателят за икономически растеж и трупане на богатство. Това остана в миналото“, допълва той. Китай

Имотна треска

Значимостта на имотния сектор в Китай съвсем не е преувеличена. Той съставлява около 30% от брутния вътрешен продукт и е един от най-големите двигатели на икономиката. Имотният сектор произведе известни имена като Ван Дзянлин, основател на Dalian Wanda Group Co., като подкрепя богатството на голямата средна класа в страната и съставлява около 60 на сто от активите на домакинствата.

За две десетилетия инвестициите в имоти бяха сигурен залог. Цените на жилищата в Китай се покачваха от началото на новия век, стимулирайки спекулациите. Китай

Основателят на Dalian Wanda Group Ван Дзянлин. Снимка/ Bloomberg LP

Предприемачите бяха достатъчно смели, за да поемат дълг, като се насочваха към огромните възможности за набиране на средства извън континентален Китай. Световните инвеститори, гладни за по-висока възвръщаемост, разграбваха облигации с висока доходност. Годишните продажби на такива ценни книжа нараснаха от 675 млн. долара през 2009 г. на 64,7 млрд. долара през 2020 г., сочат събрани от Bloomberg данни. Растящият дълг създаде значителна опасност за финансовата система.

Всичко това се случваше паралелно с растящата пропаст в богатството в Китай.

Признаците за променящата се посока на вятъра се появиха за първи път през 2016 г. Тогава Си обяви, че „жилищата се строят, за да бъдат обитавани, а не за спекулация“. Темпът на регулаторни ограничения се засили през 2020 г., когато Китай въведе т. нар. „три червени линии“, поставящи таван върху заемите, които предприемачите могат да теглят.

Те засегнаха всички предприемачи и сринаха Evergrande. Компанията, която има задължения за над 300 млрд. долара, спря плащанията през декември, след като изчерпа начините си за набиране на финансиране. Това донесе последици за десетки строителни компании в Китай.

От началото на миналата година китайски строителни компании са спрели плащания по доларови облигации за най-малко 18 млрд. долара, които се равняват на 2,5 млрд. долара деноминиран в юани дълг. Китай

Стремежът на Си за общ просперитет, в чиято основа е по-равномерното разпределение на богатството, подчертава променящите се приоритети на висшите ешелони в страната. Гуверньорът на централната банка И Ган похвали „новия модел на развитие“ за имотната индустрия, като заяви, че страната най-сетне прави дълго отлаганата крачка към успеха на Сингапур, където по-голямата част от населението живее в общински жилища.

Последиците са обхватни. Сред тях – вероятност държавни строителни компании да бъдат възстановени като доминиращи оператори, бавна, но неизбежна гибел на потиснатите компании и по-ниски очаквания за възвръщаемост от инвестициите.

Това създава безпрецедентно унищожаване на богатство. Ван от Wanda е изгубил 61 на сто от богатството си от края на 2019 г. 90% от богатството на основателя на Sunac China Holdings Сун Хонбин също се е изпарило, а Хуей от Evergrande е изгубил близо 24 млрд. долара. Много от магнатите, включително Хуей, се бръкнаха в собствените си джобове, за да спасят дейността си, което е стопило още повече богатството им. Китай

Основателят на Sunac Holdings Сун Хонбин. Снимка: Bloomberg LP

Сега имотните милиардери съставляват под една десета от най-богатите хора в Китай, сочи индексът на милиардерите на Bloomberg. Това води до оредяване на редиците на новобогаташите, които тъкмо бяха започнали да набират влияние и сила в доминираната от държавата страна.

Крайна цел

Регулаторните ограничения оказват въздействие и върху по-широката икономика, като обхващат всички сектори – от технологичния до образователния, и карат правителството да прави крачки назад. В стремежа си да предотврати пълномащабна криза Китай смекчи строги мерки за покупките на жилища в последните месеци и понижи лихвите. Китай

Но възстановяването се очаква да е бавно, не на последно място и заради стратегията за нулев COVID в страната, а също и заради предстоящия по-късно тази година конгрес на партията, който се провежда веднъж на всеки пет години и на който се очаква Си да остане на власт за трети мандат.

В по-дългосрочен план застаряващото население на Китай, спадащата раждаемост и забавянето на икономиката означават, че силните дни за имотната индустрия няма да се върнат.

Секторът съставлява една трета от реалния растеж, подобно на Испания точно преди спукването на имотния балон през 2009 г. Правителството трябва да го възстанови до международните средни нива, коментира Алисия Гарсия Ереро, главен икономист за Азиатско-Тихоокеанския регион в компанията Natixis. „Не мисля, че ще видим V-образно възстановяване. Правителството не иска секторът да продължи да расте твърде бързо твърде дълго“, допълва тя.