Кръговият подход - решение за високите цени на строителните материали?

Строителната индустрия ще играе централна роля за постигането на целите, заложени в Зелената сделка на ЕС, но самият сектор също трябва да се трансформира, за да е в унисон с политиките за въглеродна неутралност и да отговори на проблемите с нарасналите цени на строителните материали. Това стана ясно по време на дискусия в Брюксел за предизвикателствата пред строителната индустрия в страните членки на ЕС, организирана от онлайн портала EURACTIV и подкрепена от „Главболгарстрой“.

Строителството съставлява близо 10% от БВП на ЕС, но секторът е много фрагментиран, тъй като се състои предимно от малки компании. Затова тежестта на сектора в европейската икономика като цяло е била относително ниска до неотдавна, но сега той ще играе централна роля за постигането на новите екологични цели на ЕС, коментира Доменико Кампогранде, генерален директор на Европейската федерация на строителната индустрия.

Според него новите политики за декарбонизация и дигитализация на строителството ще изискват много по-голямо сътрудничество между отделните участници в него – проектанти, производители на материали, строителни компании и клиенти. „Имаме уникална възможност, защото екологичните политики и дигитализацията наред с осигуряването на много допълнителна дейност за компаниите ни са възможност секторът да привлича повече млади хора и жени“, посочи Кампогранде.

Той обаче изтъкна и един от големите проблеми пред строителната индустрия на европейско ниво – намирането на служители с необходимата квалификация. „Затова голямото послание е, че наред с двата големи стълба – екологичният и дигиталният, не трябва да забравяме и политиките, свързани с обучението на служителите, подобряването на уменията им или преквалификацията им“, каза Кампогранде и допълни, че строителните компании във всички европейски страни изпитват затруднения с намирането на квалифицирана работна ръка.

Калин Пешов, заместник-председател на Камарата на строителите в България и генерален мениджър и член на Надзорния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“, посочи сред предизвикателствата за строителната индустрия в Европа и у нас през последно време както коронавирусната пандемия, така и и пост-COVID последиците – високата инфлация, новите цени на строителните материали, които са несравними с предишните, високите цени на енергията. Според него обаче тези трудности не бива да отклоняват строителната индустрия от целта за намаляване на негативното въздействие върху климата. 

„Строителният сектор е отговорен за голяма част от въглеродните емисии и трябва да напише домашното си в тази област чрез възприемане на кръгов подход с използването на строителни отпадъци за производство на строителни материали, както и с производство на електрическа енергия от природни източници“, изтъкна Пешов.

"По-голямата крачка, която сме предприели в нашата компания, е да изградим цял завод за преработване на строителните  отпадъци. А именно строителният отпадък да влиза в едно много сложно съоръжение и да му бъде   дадено възможност за последваща  експлоатация като отново суровина и строителен материал", отбеляза той.   

Но допълни, че рециклирането на остатъчните продукти от строителството е изключително трудна задача в България, защото обществеността по думите му не иска предприятия близо до градовете. "Това, от своя страна, застрашава цялата зелена идея", изтъкна Пешов.  

Мнението му беше споделено и от Гонсало Санчес, ръководител на отдела за кръгова икономика и въглеродна неутралност в Европейското бюро за околна среда. Според него строителната индустрия продължава да мисли по линеен начин, при който добива суровини, обработва ги и ги потребява, след което ги изхвърля. Високите цени на строителните материали, предизвикани от нарушаването на веригите за доставка по време на пандемията, обаче са показали, че е време строителният сектор да помисли за алтернативи и промяна на бизнес модела, смята Санчес.

„Цените на материалите може да бъдат намалени в средносрочен план, когато пазарът стане местен и започне да се основава на кръговия подход. По този начин може да бъде насърчено и създаването на нови, „зелени“ работни места“, каза той. Според него строителната индустрия има исторически шанс да направи прехода към кръгов подход благодарение и на предвидените средства от ЕС в националните планове за възстановяване. Той изтъкна обаче, че трябва да има ясен политически ангажимент за улесняване на промените и те да бъдат поставени в законодателна рамка.

Фулвия Рафаели, ръководител на отдела за строителство към Дирекция „Вътрешен пазар, индустрия, предприемачество, малки и средни предприятия“, заяви, че ЕК е готова да подкрепи страните в трансформацията на строителната индустрия за постигане на климатичните цели на ЕС чрез средствата, които ще бъдат осигурени за възстановяване на икономиките им от пандемията, както и чрез създаването на платформи за обмен на най-добри практики.

„Строителството е на второ място сред секторите от икономиката на ЕС от гледна точка на работни места и добавена стойност с около 55 млн. работни места и огромна добавена стойност за икономиката. Без трансформация на строителния сектор амбициозните климатични цели на ЕС и възстановяването на европейската икономика от пандемията не може да бъдат постигнати“, смята тя.

Според Цветелина Пенкова, член на ЕП от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, ЕК е решена да изпълни целите на Зелената сделка независимо от затрудненията заради пандемията. Тя посочи, че Директивата за енергийното представяне на сградите, приета през 2002 г. и ревизирана два пъти, предвижда до 2030 г. над 30 млн. сгради в ЕС да бъдат реновирани, което се очаква да създаде над 150 хил. допълнителни „зелени“ работни места в строителния сектор.

Двете основни цели на директивата са всички новопостроени сгради да бъдат въглероднонеутрални от 2030 г., а най-зле представящите се 15% от съществуващите сгради във всяка страна членка от гледна точка на енергийна ефективност да бъдат подобрени с поне един енергиен клас. Пенкова припомни, че за нежилищните сгради крайният срок за постигането на втората цел е до 2027 г., а на жилищните – до 2030 г.